Псалми 132

1 Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби,

Ein song til høgtidsferderne. Herre, kom i hug for David all hans møda!

2 Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:

Han som svor for Herren, lova Jakobs velduge:

3 Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло,

«Ikkje gjeng eg inn i mitt heimetjeld, ikkje stig eg upp på lega i mi seng,

4 Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

ikkje unner eg augo svevn, ikkje augneloki ein blund,

5 Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

fyrr eg finn ein stad for Herren, ein bustad for Jakobs velduge.»

6 Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

Sjå, me høyrde um henne i Efrata, so fann me henne i skogbygdi.

7 Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.

Lat oss ganga til hans bustad, lat oss tilbeda for hans fotskammel!

8 Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;

Statt upp, Herre, og kom til din kvilestad, du og ditt veldes kista!

9 Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.

Prestarne dine klæde seg i rettferd, og dine trugne ropa med fagnad!

10 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

For David, din tenars skuld vis ikkje frå deg åsyni åt den du hev salva!

11 Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.

Herren hev svore David ein sann eid, den gjeng han ikkje ifrå: «Av di livsfrukt vil eg setja kongar på din stol.

12 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

Dersom dine søner held mi pakt og mine vitnemål som eg skal læra deim, so skal og deira søner æveleg og alltid sitja på din kongsstol.»

13 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

For Herren hev valt seg Sion, han ynskte det til sin bustad:

14 Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

«Dette er min kvilestad for all tid, her vil eg bu, for det hev eg ynskt.

15 Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

Maten her vil eg rikleg signa, dei fatige vil eg metta med brød,

16 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

og prestarne vil eg klæda med frelsa, og dei gudlege skal ropa høgt av fagnad.

17 Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

Der vil eg lata veksa upp eit horn for David, der hev eg stelt til ei lampa for den eg hev salva.

18 Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.

Hans fiendar vil eg klæda med skam, men yver honom skal hans kruna stråla.»