Псалми 106

1 Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.

Хвалите Господа, јер је добар, јер је довека милост Његова.

2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

Ко ће исказати силу Господњу? Испричати сву славу Његову?

3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.

Благо онима који држе истину и творе право свагда!

4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;

Опомени ме се, Господе, по својој милости к народу свом; походи ме помоћу својом,

5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

Да бих видео у добру изабране Твоје, веселио се у весељу народа Твог, хвалио се заједно с наследством Твојим.

6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

Згрешисмо с оцима својим, постасмо кривци, безаконици.

7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

Оци наши у Мисиру не разумеше чудеса Твојих, не опомињаше се великих милости Твојих, и викаше крај мора, крај Црвеног Мора.

8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

Али им Он поможе имена свог ради, да би показао силу своју.

9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

Запрети Црвеном Мору, и пресахну; и преведе их преко бездане као преко пустиње;

10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

И сачува их од руке ненавидникове, и избави их из руке непријатељеве.

11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

Покри вода непријатеље њихове, ниједан од њих не оста.

12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

Тада вероваше речима Његовим, и певаше Му хвалу.

13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,

Али брзо заборавише дела Његова, и не почекаше воље Његове.

14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

Полакомише се у пустињи, и стадоше кушати Бога у земљи где се не живи.

15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

Он испуни молбу њихову, али посла погибао на душу њихову.

16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.

Позавидеше Мојсију и Арону, ког беше Господ осветио.

17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

Раседе се земља, и прождре Датана и затрпа чету Авиронову.

18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.

И спали огањ чету њихову, и пламен сажеже безбожнике.

19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

Начинише теле код Хорива, и клањаху се кипу.

20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

Мењаху славу своју на прилику вола, који једе траву.

21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

Заборавише Бога, Спаситеља свог, који је учинио велика дела у Мисиру,

22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

Дивна у земљи Хамовој, страшна на Црвеном Мору.

23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

И хтеде их истребити, да Мојсије изабраник Његов не стаде као у раселини пред Њим, и не одврати јарост Његову да их не истреби.

24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

После не марише за земљу жељену, не вероваше речи Његовој.

25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

Побунише се у шаторима својим, не слушаше глас Господњи.

26 Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,

И Он подиже руку своју на њих, да их побије у пустињи,

27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,

Да побије племе њихово међу народима, и расеје их по земљама.

28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.

И присташе за Велфегором, и једоше принесено на жртву мртвима.

29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

И расрдише Бога делима својим, и удари у њих погибао.

30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

И устаде Финес, и умилостиви, и престаде погибао.

31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.

И то му се прими у правду, од колена до колена довека.

32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

И разгневише Бога на води Мериви, и Мојсије пострада њих ради;

33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.

Јер дотужише духу његовом, и погреши устима својим.

34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

Не истребише народе, за које им је Господ рекао;

35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;

Него се помешаше с незнабошцима, и научише дела њихова.

36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

Стадоше служити идолима њиховим, и они им бише замка.

37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

Синове своје и кћери своје приносише на жртву ђаволима.

38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

Проливаше крв праву; крв синова својих и кћери својих, које приношаху на жртву идолима хананским, и оскврни се земља крвним делима.

39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

Оскврнише себе делима својим, и чинише прељубу поступањем својим.

40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

И плану гнев Господњи на народ Његов, и омрзну Му део Његов.

41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

И предаде их у руке незнабожачке, и ненавидници њихови стадоше господарити над њима.

42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

Досађиваше им непријатељи њихови, и они бише покорени под власт њихову.

43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.

Много их је пута избављао, али Га они срдише намерама својим, и бише поништени за безакоње своје.

44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;

Али Он погледа на невољу њихову, чувши тужњаву њихову,

45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

И опомену се завета свог с њима, и покаја се по великој милости својој;

46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

И учини, те их стадоше жалити сви који их беху заробили.

47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

Спаси нас, Господе Боже наш, и покупи нас из незнабожаца, да славимо свето име Твоје, да се хвалимо Твојом славом!

48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

Благословен Господ Бог Израиљев од века и довека! И сав народ нека каже: Амин! Алилуја!