Притчи 28

1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.

HOOHEE wale ka mea hewa, aohe mea e hahai ana; O ka poe pono hoi, wiwo ole lakou me he liona la.

2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.

No ka hewa o ka aina, nui no kolaila poe alii; A ma ke kanaka noonoo a ike hoi e paa loihi ana no ia.

3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

O ke kanaka ilihune e hookaumaha ana i ka poe ilihune, Oia ka ua e hoopau ana i ka ai a pau.

4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

O ka poe haalele i ke kanawai, hoomaikai no lakou i ka mea hewa: O ka poe malama hoi i ke kanawai, ku e aku no i ua poe la.

5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

Aole i ike ka poe aia i ka hoopono; A o ka poe imi ia Iehova, ike no i na mea a pau.

6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.

E aho ka mea ilihune ke hele oia ma ka pololei, I ka mea waiwai i hookekee i kona aoao.

7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

O ka mea malama i ke kanawai, he keiki naauao ia; O ka hoa no ka poe hookai wale, oia ka i hoohilahila i kona makuakane.

8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

O ka mea hoonui i kona waiwai ma ka uku kuala a me ke kaili wale, E hooiliili oia ia mea na ka mea e aloha aku i ka poe ilihune.

9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

O ka mea haliu aku i kona pepeiao aole hoolono i ke kanawai, E hoopailuaia kana pule.

10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

O ka mea kai hewa aku i ka poe pololei ma ka aoao hewa, Ma kona lua iho oia e haule ai; A o ka poe pololei hoi, e ili mai ka maikai no lakou.

11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

Ua naauao no ke kanaka waiwai i kona manao iho; Aka, o ka mea ilihune a naauao hoi, oia ka i ike aku ia ia.

12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

I ka hauoli ana o ka poe pono, nui ka hanohano; A i ke ku ana'e o ka poe hewa, ua hunaia ke kanaka.

13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

O ka mea huna i kona hewa iho, aole oia e pomaikai; Aka, o ka mea hooia a haalele hoi, e alohaia mai oia,

14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

Pomaikai ke kanaka ke mau aku kona makau; O ka mea hoopaakiki i kona naau, e haule oia i ka popilikia.

15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

O ka liona uwo a me ka bea holoholo, Oia ke alii hewa maluna o na kanaka ilihune.

16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.

O ke alii naauao ole, nui kona hookaumaha ana; O ka mea hoowahawaha i ka makee waiwai, e loihi no kona mau la.

17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

O ke kanaka hewa i ke koko o kekahi, E holo oia i ka lua; mai keakea kekahi ia ia.

18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.

O ka mea hele pololei e ola oia; O ka mea hookekee i kona aoao, e haule koke no ia.

19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.

O ka mea mahi i ka aina e maona oia i ka ai; O ka mea hoopili mea ai mahope o ka poe lapuwale e piha oia i ka ilihune.

20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

O ke kanaka hooiaio, nui wale kona mau mea e pomaikai ai; O ka mea holo kiki mahope o ka waiwai, aole e ole kona hala.

21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.

O ka manao ana i ko ke kanaka kino, aole ia he maikai; No kahi apana ai e lawehala no ua kanaka la.

22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.

O ka mea hooikaika ma ka waiwai, he maka ino kona, Aole oia e ike o ka ilihune kana mea e loaa ai.

23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

O ka mea ao aku i ke kanaka, mahope iho e loaa ia ia ka lokomaikaiia mai, Mamua o ka mea malimali me kona alelo.

24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

O ke mea kaili wale i ka kona makuakane a me ka kona makuwahine, Me ka i ana ae, Aole ia he hewa, Oia ka hoa no ka pepehi kanaka.

25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

O ka mea i haaheo ka naau, oia ka i hookonokono i ka hakaka; O ka mea paulele ia Iehova e lako loa oia.

26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

O ka mea paulele i kona naau iho, oia ka mea naaupo: O ka mea hele ma ka naauao, e hoopakeleia oia.

27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.

O ka mea haawi wale na ka mea ilihune, aole oia e nele; A o ka mea i uhi ae i kona mau maka, e nui kona hoinoia mai.

28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.

I ke ku ana o ka poe hewa, ua huna ke kanaka ia ia iho; A make lakou, alaila mahuahua ka poe pono.