Притчи 26

1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

Come la neve non conviene all’estate, né la pioggia al tempo della mèsse, così non conviene la gloria allo stolto.

2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

Come il passero vaga qua e là e la rondine vola, così la maledizione senza motivo, non raggiunge l’effetto.

3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

La frusta per il cavallo, la briglia per l’asino, e il bastone per il dosso degli stolti.

4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

Non rispondere allo stolto secondo la sua follia, che tu non gli abbia a somigliare.

5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

Rispondi allo stolto secondo la sua follia, perché non abbia a credersi savio.

6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

Chi affida messaggi a uno stolto si taglia i piedi e s’abbevera di pene.

7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

Come le gambe dello zoppo son senza forza, così è una massima in bocca degli stolti.

8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

Chi onora uno stolto fa come chi getta una gemma in un mucchio di sassi.

9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

Una massima in bocca agli stolti è come un ramo spinoso in mano a un ubriaco.

10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

Chi impiega lo stolto e il primo che capita, è come un arciere che ferisce tutti.

11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

Lo stolto che ricade nella sua follia, è come il cane che torna al suo vomito.

12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

Hai tu visto un uomo che si crede savio? C’è più da sperare da uno stolto che da lui.

13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

Il pigro dice: “C’è un leone nella strada, c’è un leone per le vie!”

14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

Come la porta si volge sui cardini così il pigro sul suo letto.

15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

Il pigro tuffa la mano nel piatto; gli par fatica riportarla alla bocca.

16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

Il pigro si crede più savio di sette uomini che dànno risposte sensate.

17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

Il passante che si riscalda per una contesa che non lo concerne, è come chi afferra un cane per le orecchie.

18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

Come un pazzo che avventa tizzoni, frecce e morte,

19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

così è colui che inganna il prossimo, e dice: “Ho fatto per ridere!”

20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

Quando mancan le legna, il fuoco si spegne; e quando non c’è maldicente, cessan le contese.

21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

Come il carbone da la brace, e le legna dànno la fiamma, così l’uomo rissoso accende le liti.

22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

Le parole del maldicente son come ghiottonerie, e penetrano fino nell’intimo delle viscere.

23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

Labbra ardenti e un cuor malvagio son come schiuma d’argento spalmata sopra un vaso di terra.

24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

Chi odia, parla con dissimulazione; ma, dentro, cova la frode.

25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

Quando parla con voce graziosa, non te ne fidare, perché ha sette abominazioni in cuore.

26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

L’odio suo si nasconde sotto la finzione, ma la sua malvagità si rivelerà nell’assemblea.

27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Chi scava una fossa vi cadrà, e la pietra torna addosso a chi la rotola.

28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.

La lingua bugiarda odia quelli che ha ferito, e la bocca lusinghiera produce rovina.