Притчи 25

1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

И ово су приче Соломунове које сабраше људи Језекије цара Јудиног.

2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

Слава је Божија скривати ствар, а слава је царска истраживати ствар.

3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

Висина небу и дубина земљи и срце царевима не може се досегнути.

4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

Узми од сребра троску, и изаћи ће ливцу заклад.

5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.

Узми безбожника испред цара, и утврдиће се правдом престо његов.

6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

Не величај се пред царем и не стај на место где стоје властељи.

7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

Јер је боље да ти се каже: Ходи горе, него да те понизе пред кнезом да видиш својим очима.

8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.

Не иди одмах да се преш, гледај шта би чинио напослетку ако би те осрамотио ближњи твој.

9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,

Расправи ствар своју с ближњим својим, али туђе тајне не откривај,

10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

Да те не би псовао ко чује, и срамота твоја да не би остала на теби.

11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.

Златне јабуке у сребрним судима јесу згодне речи.

12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

Златна је гривна и накит од најбољег злата мудри карач ономе који слуша.

13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

Веран је посланик као студен снежна о жетви онима који га пошаљу, и расхлађује душу својим господарима.

14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.

Ко се хвали даром лажним, он је као облаци и ветар без дажда.

15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

Стрпљењем се ублажава кнез, и мек језик ломи кости.

16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

Кад нађеш мед, једи колико ти је доста, да не би наједавши га се избљувао га.

17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

Ретко нека ти нога ступа у кућу ближњег твог, да не би наситивши се тебе омрзао на те.

18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.

Ко год говори лажно сведочанство на ближњег свог, он је као маљ и мач и оштра стрела.

19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

Уздање је у неверника у невољи зуб сломљен и нога уганута.

20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

Ко пева песме жалосном срцу, он је као онај који свлачи хаљину на зими, и као оцат на салитру.

21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

Ако је гладан ненавидник твој, нахрани га хлеба, и ако је жедан напој га воде.

22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

Јер ћеш живо угљевље згрнути на главу његову, и Господ ће ти платити.

23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

Северни ветар носи дажд, а потајни језик лице срдито.

24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

Боље је седети у углу од крова него са женом свадљивом у кући заједничкој.

25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

Добар је глас из далеке земље као студена вода жедној души.

26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.

Праведник који пада пред безбожником јесте као извор ногама замућен и као студенац покварен.

27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.

Јести много меда није добро, и истраживати славу није славно.

28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.

Ко нема власти над духом својим, он је град разваљен без зидова.