Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
If thou sit to sup at the table of a prince, consider attentively the things set before thee:
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
and apply thine hand, knowing that it behoves thee to prepare such [meats]: but if thou art very insatiable,
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
desire not his provisions; for these belong to a false life.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
If thou art poor, measure not thyself with a rich man; but refrain thyself in thy wisdom.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
If thou shouldest fix thine eye upon him, he will disappear; for wings like an eagle's are prepared for him, and he returns to the house of his master.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Sup not with an envious man, neither desire thou his meats:
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
so he eats and drinks as if any one should swallow a hair, and do not bring him in to thyself, nor eat thy morsel with him:
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
for he will vomit it up, and spoil thy fair words.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Say nothing in the ears of a fool, lest at any time he sneer at thy wise words.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Remove not the ancient landmarks; and enter not upon the possession of the fatherless:
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
for the Lord is their redeemer; he is mighty, and will plead their cause with thee.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Apply thine heart to instruction, and prepare thine ears for words of discretion.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Refrain not from chastening a child; for if thou beat him with the rod, he shall not die.
For thou shalt beat him with the rod, and shalt deliver his soul from death. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Son, if thy heart be wise, thou shalt also gladden my heart;
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
and thy lips shall converse with my lips, if they be right.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Let not thine heart envy sinners: but be thou in the fear of the Lord all the day.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
For if thou shouldest keep these things, thou shalt have posterity; and thine hope shall not be removed.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Hear, [my] son, and be wise, and rightly direct the thoughts of thine heart.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Be not a wine-bibber, neither continue long at feasts, and purchases of flesh:
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
for every drunkard and whoremonger shall be poor; and every sluggard shall clothe himself with tatters and ragged garments.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Hearken, [my] son, to thy father which begot thee, and despise not [thy mother] because she is grown old.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
A righteous father brings up [his children] well; and his soul rejoices over a wise son.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Let thy father and thy mother rejoice over thee, and let her that bore thee be glad.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
[My] son, give me thine heart, and let thine eyes observe my ways.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
For a strange house is a vessel full of holes; and a strange well is narrow.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
For such a one shall perish suddenly; and every transgressor shall be cut off.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Who [has] woe? who trouble? who [has] quarrels? and who vexations and disputes? who [has] bruises without a cause? whose eyes are livid?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Are not those of them that stay long at wine? [are] not [those] of them that haunt [the places] where banquets are? Be not drunk with wine; but converse with just men, and converse [with them] openly.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
For if thou shouldest set thine eyes on bowls and cups, thou shalt afterwards go more naked than a pestle.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
But at last [such a one] stretches himself out as one smitten by a serpent, and venom is diffused through him as by a horned serpent.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Whenever thine eyes shall behold a strange woman, then thy mouth shall speak perverse things.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
And thou shalt lie as in the midst of the sea, and as a pilot in a great storm.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
And thou shalt say, They smote me, and I was not pained; and they mocked me, and I knew it not: when will it be morning, that I may go and seek those with whom I may go in company?
