Притчи 20

1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

Вино - глумливо, сикера - буйна; и всякий, увлекающийся ими, неразумен.

2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

Гроза царя - как бы рев льва: кто раздражает его, тот грешит против самого себя.

3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

Честь для человека - отстать от ссоры; а всякий глупец задорен.

4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.

Ленивец зимою не пашет: поищет летом - и нет ничего.

5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

Помыслы в сердце человека - глубокие воды, но человек разумный вычерпывает их.

6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?

Многие хвалят человека за милосердие, но правдивого человека кто находит?

7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

Праведник ходит в своей непорочности: блаженны дети его после него!

8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

Царь, сидящий на престоле суда, разгоняет очами своими все злое.

9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

Кто может сказать: “Я очистил мое сердце, я чист от греха моего?”

10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

Неодинаковые весы, неодинаковая мера, то и другое мерзость пред Господом.

11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

Можно узнать даже отрока по занятиям его, чисто ли и правильно ли будет поведение его.

12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

Ухо слышащее и глаз видящий - и то и другое создал Господь.

13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

Не люби спать, чтобы тебе не обеднеть; держи открытыми глаза твои, и будешь досыта есть хлеб.

14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

“Дурно, дурно”, говорит покупатель, а когда отойдет, хвалится.

15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.

Есть золото и много жемчуга, но драгоценная утварь - уста разумные.

16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

Возьми платье его, так как он поручился за чужого; и за стороннего возьми от него залог.

17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

Сладок для человека хлеб, приобретенный неправдою; но после рот его наполнится дресвою.

18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

Предприятия получают твердость чрез совещание, и по совещании веди войну.

19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

Кто ходит переносчиком, тот открывает тайну; и кто широко раскрывает рот, с тем не сообщайся.

20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

Кто злословит отца своего и свою мать, того светильник погаснет среди глубокой тьмы.

21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

Наследство, поспешно захваченное вначале, не благословится впоследствии.

22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.

Не говори: “Я отплачу за зло”; предоставь Господу, и Он сохранит тебя.

23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.

Мерзость пред Господом неодинаковые гири, и неверные весы - не добро.

24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

От Господа направляются шаги человека; человеку же как узнать путь свой?

25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

Сеть для человека - поспешно давать обет, и после обета обдумывать.

26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.

Мудрый царь вывеет нечестивых и обратит на них колесо.

27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

Светильник Господень - дух человека, испытывающий все глубины сердца.

28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

Милость и истина охраняют царя, и милостью он поддерживает престол свой.

29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

Слава юношей - сила их, а украшение стариков - седина.

30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

Раны от побоев врачевство против зла, и удары, проникающие во внутренности чрева.