Притчи 17

1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

En torr bete, der man låter sig med nöja, är bättre än ett fullt visthus med träto.

2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

En klok tjenare skall råda öfver snöplig barn, och skall utskifta arfvet emellan bröder.

3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

Såsom elden pröfvar silfret, och ugnen guld, alltså pröfvar Herren hjertan.

4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

En ond menniska aktar uppå onda munnar, och en falsk menniska hörer gerna en skadelig tungo.

5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

Den som den fattiga bespottar, han försmäder hans skapare; och den som gläder sig af annars ofärd, han skall icke ostraffad blifva.

6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

De gamlas krona äro barnabarn, och barnas ära äro deras fäder.

7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

Det står icke en dåra väl att tala om hög ting, mycket mindre en Första, att han gerna ljuger.

8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

Gåfva är en ädelsten; hvart man henne bär, så främjar hon väl.

9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

Den som synd skyler, han förskaffar vänskap; men den som sakena röjer, han gör Förstar oens.

10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

Ord förskräcka mer en förståndigan, än hundrade hugg en dåra.

11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

Ett bittert hjerta söker efter att göra skada; men en grufvelig ängel skall komma öfver honom.

12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

Bättre är möta en björn, den ungarna borttagne äro, än enom dåra i hans galenskap.

13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

Den som vedergäller godt med ondo, af hans hus skall det onda icke återvända.

14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

Begynnelse till träto är såsom ett vatten, det sig utskär; haf alltså du kif fördrag, förr än du der inmängd varder.

15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

Den som den ogudaktiga dömer godan, och den som fördömer den rättfärdiga, de äro både Herranom en styggelse.

16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

Hvad skall en dåre med penningar i handene, efter han icke hafver hjerta till att köpa vishet?

17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

En vän älskar alltid, och en broder varder rönt i nödene.

18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

Det är en dåre, som handena räcker, och går i borgan för sin nästa.

19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

Den som kif älskar, han älskar synd; och den sina dörr höga gör, han far efter olycko.

20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

Ett vrångt hjerta finner intet godt; och den som en ond tungo hafver, han faller i olycko.

21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

En dåre gör sig sjelf sorg, och en dåras fader hafver ingen glädje.

22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

Ett gladt hjerta gör lifvet lustigt; men ett bedröfvadt sinne uttorkar benen.

23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

Den ogudaktige tager gerna hemliga gåfvor, till att böja rättsens väg.

24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

En förståndig man bär sig visliga åt; en dåre kastar ögonen hit och dit.

25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

En galen son är sins faders grämelse, och sine modets bedröfvelse, den honom födt hafver.

26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

Det är icke godt att man oförrättar den rättfärdiga, eller att man slår Förstan, som rätt regerar.

27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

En förnumstig man hafver hof med sitt tal, och en förståndig man håller sin anda.

28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.

Om en dåre tigde, vorde han ock vis räknad, och förståndig, om han munnen tillhölle.