Притчи 17

1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

Bedre en tør Bid Brød med fred end Huset fuldt af Sul med Trætte.

2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

Klog Træl bliver Herre over dårlig Søn og får lod og del mellem brødre.

3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

Digel til Sølv og Ovn til Guld, men den, der prøver Hjerter, er HERREN.

4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

Den onde hører på onde Læber, Løgneren lytter til giftige Tunger.

5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

Hvo Fattigmand spotter, håner hans Skaber, den skadefro slipper ikke for Straf.

6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

De gamles Krone er Børnebørn, Sønners Stolthed er Fædre.

7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

Ypperlig Tale er ej for en Dåre, end mindre da Løgnfor den, som er ædel.

8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

Som en Troldsten er Gave i Giverens Øjne; hvorhen den end vender sig, gør den sin Virkning.

9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

Den, der dølger en Synd, søger Venskab, men den, der ripper op i en Sag, skiller Venner.

10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

Bedre virker Skænd på forstandig end hundrede Slag på en Tåbe.

11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

Den onde har kun Genstridigbed for, men et skånselsløst Bud er udsendt imod ham.

12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

Man kan møde en Bjørn, hvis Unger er taget, men ikke en Tåbe udi hans Dårskab.

13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

Den, der gengælder godt med ondt, fra hans Hus skal Vanheld ej vige.

14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

At yppe Strid er at åbne for Vand, hold derfor inde, før Strid bryder løs.

15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

At frikende skyldig og dømme uskyldig, begge Dele er HERREN en Gru.

16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

Hvad hjælper Penge i Tåbens Hånd til at købe ham Visdom, når Viddet mangler?

17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

Ven viser Kærlighed når som helst, Broder fødes til Hjælp i Nød.

18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

Mand uden Vid giver Håndslag og går i Borgen for Næsten.

19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

Ven af Kiv er Ven af Synd; at højne sin Dør er at attrå Fald.

20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

Ej finder man Lykke, når Hjertet er vrangt, man falder i Våde, når Tungen er falsk.

21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

Den, der avler en Tåbe, får Sorg, Dårens Fader er ikke glad.

22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

Glad Hjerte er godt for Legemet, nedslået Sind suger Marv af Benene.

23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

Den gudløse tager Gave i Løn for at bøje Rettens Gænge.

24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

Visdom står den forstandige for Øje, Tåbens Blik er ved Jordens Ende.

25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

Tåbelig Søn er sin Faders Sorg, Kvide for hende, som fødte ham.

26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

At straffe den, der har Ret, er ilde, værre endnu at slå de ædle.

27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

Den, som har Kundskab tøjler sin Tale, Mand med Forstand er koldblodig.

28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.

Selv Dåren, der tier, gælder for viis, forstandig er den, der lukker sine Læber.