Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Every wise woman buildeth her house: but the foolish plucketh it down with her hands.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
He that walketh in his uprightness feareth the LORD: but [he that is] perverse in his ways despiseth him.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
In the mouth of the foolish [is] a rod of pride: but the lips of the wise shall preserve them.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Where no oxen [are], the crib [is] clean: but much increase [is] by the strength of the ox.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
A faithful witness will not lie: but a false witness will utter lies.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
A scorner seeketh wisdom, and [findeth it] not: but knowledge [is] easy unto him that understandeth.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Go from the presence of a foolish man, when thou perceivest not [in him] the lips of knowledge.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
The wisdom of the prudent [is] to understand his way: but the folly of fools [is] deceit.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Fools make a mock at sin: but among the righteous [there is] favour.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
The heart knoweth his own bitterness; and a stranger doth not intermeddle with his joy.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
The house of the wicked shall be overthrown: but the tabernacle of the upright shall flourish.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
There is a way which seemeth right unto a man, but the end thereof [are] the ways of death.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Even in laughter the heart is sorrowful; and the end of that mirth [is] heaviness.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
The backslider in heart shall be filled with his own ways: and a good man [shall be satisfied] from himself.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
The simple believeth every word: but the prudent [man] looketh well to his going.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
A wise [man] feareth, and departeth from evil: but the fool rageth, and is confident.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
[He that is] soon angry dealeth foolishly: and a man of wicked devices is hated.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
The simple inherit folly: but the prudent are crowned with knowledge.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
The evil bow before the good; and the wicked at the gates of the righteous.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
The poor is hated even of his own neighbour: but the rich [hath] many friends.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
He that despiseth his neighbour sinneth: but he that hath mercy on the poor, happy [is] he.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Do they not err that devise evil? but mercy and truth [shall be] to them that devise good.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
In all labour there is profit: but the talk of the lips [tendeth] only to penury.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
The crown of the wise [is] their riches: [but] the foolishness of fools [is] folly.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
A true witness delivereth souls: but a deceitful [witness] speaketh lies.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
In the fear of the LORD [is] strong confidence: and his children shall have a place of refuge.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
The fear of the LORD [is] a fountain of life, to depart from the snares of death.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
In the multitude of people [is] the king’s honour: but in the want of people [is] the destruction of the prince.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
[He that is] slow to wrath [is] of great understanding: but [he that is] hasty of spirit exalteth folly.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
A sound heart [is] the life of the flesh: but envy the rottenness of the bones.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
He that oppresseth the poor reproacheth his Maker: but he that honoureth him hath mercy on the poor.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
The wicked is driven away in his wickedness: but the righteous hath hope in his death.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Wisdom resteth in the heart of him that hath understanding: but [that which is] in the midst of fools is made known.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Righteousness exalteth a nation: but sin [is] a reproach to any people.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
The king’s favour [is] toward a wise servant: but his wrath is [against] him that causeth shame.
