Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Ko e ngaahi lea fakatātā ʻa Solomone ko e foha ʻo Tevita, ko e tuʻi ʻo ʻIsileli;
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Ke ʻilo ai ʻae poto mo e akonaki; pea ongoʻi ʻae ngaahi lea ʻoe faʻa ʻilo;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Ke maʻu ʻae akonaki ʻoe poto, mo e angatonu, mo e fakamaau, pea mo e fai totonu;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Ke foaki ʻae ʻiloʻilo ki he taʻepoto, pea ki he tangata talavou ʻae ʻilo mo e faʻa fakakaukau.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
ʻE fie fanongo ʻe he tangata poto, pea ʻe tupulekina ai a ʻene poto; pea ʻe maʻu ai ʻe he tangata faʻa ʻilo ʻae ngaahi fakakaukau lelei:
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Ke ʻiloʻi ʻae lea fakatātā, pea mo hono fakamatala; ʻae ngaahi lea ʻae poto, mo ʻenau ngaahi tala ʻilongataʻa.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Ko e manavahē kia Sihova ko e kamataʻanga ia ʻoe ʻilo: ka ʻoku fehiʻa ʻae vale ki he poto mo e akonaki.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
ʻE hoku foha, fanongo ki he akonaki ʻa hoʻo tamai, pea ʻoua naʻa ke liʻaki ʻae fekau ʻa hoʻo faʻē:
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Koeʻuhi ʻe hoko ia ko e teunga lelei ki ho ʻulu, mo e kahoa ke tautau ki ho kia.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
ʻE hoku foha, kapau ʻe fakatauveleʻi koe ʻe he kau angahala, ʻoua naʻa ke loto ki ai.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Kapau te nau pehē, “Haʻu ke tau ō, ke tau tatali ʻo toitoi ke lilingi ʻae toto, ke tau lama fakafufū taʻehanoʻuhinga ki he taʻehalaia:
Ke tau folo moʻui hifo ʻakinautolu ʻo hangē ko e faʻitoka; pea kātoa pe, ʻo hangē ko kinautolu ʻoku ʻalu hifo ki he luo: (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Te tau ʻilo ai ʻae koloa kehekehe kotoa pē, te tau fakafonu hotau ngaahi fale ʻaki ʻae koloa:
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Ke tau ʻinasi fakataha pe mo koe; pea te tau kau taha pe ʻi he kato paʻanga:”
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
ʻE hoku foha, ʻoua naʻa ke ʻalu ʻi he hala mo kinautolu; taʻofi ho vaʻe mei honau hala:
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
He ʻoku lele honau vaʻe ki he kovi, ʻonau fakatoʻotoʻo ke lilingi ʻae toto.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Ko e moʻoni ʻoku tautau taʻeʻaonga ʻae kupenga ʻi he ʻao ʻo ha manupuna.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Pea ʻoku nau toitoi ki honau toto ʻonautolu pe; mo nau lama fakafufū ki heʻenau moʻui ʻanautolu pe.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
He ʻoku pehē pe ʻae hala ʻokinautolu ʻoku manumanu ki he koloa; ʻaia ʻoku ne fakaʻosi ʻae moʻui ʻanautolu ʻoku nau maʻu ia.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
ʻOku kalanga ʻituʻa ʻae poto; ʻoku ne hiki hake hono leʻo ʻi he ngaahi hala.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
ʻOku kalanga ia ʻi he potu lahi ʻoe fakatahaʻanga, mo e ava ʻoe ngaahi matapā: pea ʻi he loto kolo ʻoku ne ʻai mai ʻene lea, ʻo pehē,
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
“ʻAkimoutolu ʻae kau vale, ʻe fēfē hono fuoloa ʻo hoʻomou manako ki he vale? Pea fiefia ʻae kau manuki ʻi heʻenau manuki, mo e fehiʻa ʻae kau vale ki he poto?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Mou tafoki ʻi heʻeku valoki: vakai, te u huaʻi hoku laumālie kiate kimoutolu, te u fakahā ʻeku ngaahi lea kiate kimoutolu.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Koeʻuhi kuo u ui, pea naʻe ʻikai te mou tali; kuo u mafao atu hoku nima, kae ʻikai tokangaʻi ʻe ha taha;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Pea kuo mou liʻaki ʻeku akonaki, pea naʻe ʻikai te mou loto ki heʻeku valoki:
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Ko ia te u kata foki au ʻi hoʻomou malaʻia; te u manuki ʻi he tō mai ʻa hoʻomou manavahē;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
ʻIo, ʻoka hoko mai hoʻomou manavahē ʻo hangē ko e fakaʻauha, mo hoʻomou malaʻia ʻo hangē ko e ʻahiohio; ʻoka hoko mai ʻae mamahi mo e feinga kiate kimoutolu.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Pea te nau toki ui kiate au, ka ʻe ʻikai te u tali; te nau kumi toʻotoʻo kiate au, ka ʻe ʻikai te nau ʻilo au:
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Koeʻuhi naʻa nau fehiʻa ki he ʻilo, pea naʻe ʻikai te nau loto ke manavahē kia Sihova:
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Naʻe ʻikai te nau maʻu ʻeku ngaahi akonaki, pea naʻa nau manukiʻi ʻa ʻeku valoki kotoa pē.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Ko ia te nau kai ai ʻi he fua ʻo ʻenau faianga, pea fakamākona ʻaki ʻenau ngaahi filioʻi pe ʻanautolu.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
He ko e tafoki atu ʻoe taʻepoto te ne tāmateʻi ʻakinautolu, pea ʻe ʻauha ʻae vale ʻi heʻenau fakafiemālie.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Ka ko ia kotoa pē ʻoku fanongo kiate au ʻe nofo fiemālie pe ia, pea ʻe ʻataʻatā ia mei he manavahē ki he kovi.”
