Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
LOS proverbios de Salomón, hijo de David, rey de Israel:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Para entender sabiduría y doctrina; para conocer las razones prudentes;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Para recibir el consejo de prudencia, justicia, y juicio y equidad;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Para dar sagacidad á los simples, y á los jóvenes inteligencia y cordura.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Oirá el sabio, y aumentará el saber; y el entendido adquirirá consejo;
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Para entender parábola y declaración; palabras de sabios, y sus dichos oscuros.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
El principio de la sabiduría es el temor de Jehová: los insensatos desprecian la sabiduría y la enseñanza.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Oye, hijo mío, la doctrina de tu padre, y no desprecies la dirección de tu madre:
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Porque adorno de gracia serán á tu cabeza, y collares á tu cuello.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Hijo mío, si los pecadores te quisieren engañar, no consientas.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Si dijeren: Ven con nosotros, pongamos asechanzas á la sangre, acechemos sin motivo al inocente;
Los tragaremos vivos como el sepulcro, y enteros, como los que caen en sima; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Hallaremos riquezas de todas suertes, henchiremos nuestras casas de despojos;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Echa tu suerte entre nosotros; tengamos todos una bolsa:
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Hijo mío, no andes en camino con ellos; aparta tu pie de sus veredas:
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Porque sus pies correrán al mal, é irán presurosos á derramar sangre.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Porque en vano se tenderá la red ante los ojos de toda ave;
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Mas ellos á su propia sangre ponen asechanzas, y á sus almas tienden lazo.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Tales son las sendas de todo el que es dado á la codicia, [la cual] prenderá el alma de sus poseedores.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
La sabiduría clama de fuera, da su voz en las plazas:
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Clama en los principales lugares de concurso; en las entradas de las puertas de la ciudad dice sus razones:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
¿Hasta cuándo, oh simples, amaréis la simpleza, y los burladores desearán el burlar, y los insensatos aborrecerán la ciencia?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Volveos á mi reprensión: he aquí yo os derramaré mi espíritu, y os haré saber mis palabras.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Por cuanto llamé, y no quisisteis; extendí mi mano, y no hubo quien escuchase;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Antes desechasteis todo consejo mío, y mi reprensión no quisisteis:
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
También yo me reiré en vuestra calamidad, y me burlaré cuando [os] viniere lo que teméis;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Cuando viniere como una destrucción lo que teméis, y vuestra calamidad llegare como un torbellino; cuando sobre vosotros viniere tribulación y angustia.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Entonces me llamarán, y no responderé; buscarme han de mañana, y no me hallarán:
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Por cuanto aborrecieron la sabiduría, y no escogieron el temor de Jehová,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Ni quisieron mi consejo, y menospreciaron toda reprensión mía:
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Comerán pues del fruto de su camino, y se hartarán de sus consejos.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Porque el reposo de los ignorantes los matará, y la prosperidad de los necios los echará á perder.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Mas el que me oyere, habitará confiadamente, y vivirá reposado, sin temor de mal.
