Числа 30

1 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

и глагола Моисей князем племен сынов Израилевых, глаголя: сие слово, еже повеле Господь.

2 Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

Человек человек, иже аще обещает обет Господу, или закленется клятвою, или определит пределом о души своей, не осквернавит словесе своего: вся, елика изыдут из уст его, да сотворит.

3 Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

Аще же обещает жена обет Господу, или определит определение в дому отца своего в юности своей,

4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

и услышит отец ея обеты ея и определения ея, яже определи на душу свою, и премолчит отец ея, и да состоятся вся обеты ея, и вся определения, яже определи на душу свою, да пребудут ей.

5 Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

Аще же возбранением возбранит отец ея, в оньже день услышит вся обеты ея и определения, яже определи на душу свою, не состоятся: и Господь очистит ю, яко возбрани отец ея.

6 Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорени с устните й, с което е обвързала душата си,

Аще же посягла за мужа, и обеты ея на ней, по определении уст ея, елика определи на душу свою,

7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците и си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

и услышит муж ея, и премолчит ей, в оньже день услышит, и тако состоятся вся обеты ея, и определения ея, яже определи на душу свою, да состоятся.

8 Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

Аще же возбранением возбранит муж ея, в оньже день услышит вся обеты ея и определения ея, яже определи на душу свою, да не пребудут, яко муж возбрани ей: и Господь очистит ю.

9 Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си остава върху нея.

И обет вдовицы и пущеницы, елика аще обещают на душу свою, да пребудут им.

10 Но ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

Аще же в дому мужа ея обет ея или определение, еже на душу ея с клятвою,

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

и услышит муж ея, и премолчит ей, и не возбранит ей, и состоятся вся обеты ея, и вся определения ея, яже определи на душу свою да состоятся на ню.

12 Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще и прости.

Аще же отлучая отлучит муж ея, в оньже день услышит, вся елика изыдоша из уст ея по обетом ея и по определением ея яже на душу ея, не пребудут ей: муж бо ея отлучил есть, и Господь очистит ю.

13 Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

Всяк обет и всяка клятва соуза во еже озлобити душу, муж ея поставит ей, и муж ея отимет.

14 но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

Аще же молча премолчит ей день от дне, и поставит ей вся обеты ея, и определения яже на ней, поставит ей, яко умолча ей в день, в оньже услыша.

15 Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

Аще же отлучая отлучит муж ея по дни, в оньже услыша, и приимет грех свой.

16 Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом; относно обреците.

Сия оправдания, елика заповеда Господь Моисею, между мужем и между женою его, и между отцем и дщерию в юности ея, в дому отчи.