Матей 12
1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.
Hesappe guye Yesusay sambata galas kaththa gidora adhi bidess. Iza kalizaytikka gafida gish tiya duthidi shigechi muus oykidda.
2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.
Parisaweti hessa beyidi Yesusa “hekko nena kalizayti sambata galas oothistanas besontaysa oothetess gidda.”
3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
Izikka istas zaridi “Dawiteyinne izara diza asati gafida wode izi ay othidakkone nababibeyketi?
4 как влезе в Божия дом и яде от присъствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?
Xoossa keth gelidi qesistappe attin Dawiteyne izara dizayti bochanas besonta dumma uketh midess.
5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.
Woykko qeseti sambata sharidi meqidess gidon otho othikko moro gidontaysa ooritte wogappe nababibeyketi?
6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.
Gidikkokka ta intess gizay meqdeseppe adhizadey han dess.
7 Но ако бяхте знаели що значи тая дума: “Милост искам, а не жертва”, не бихте осъдили невинните.
“Yarsho gidonta ta maroteth dosays” giza qaalay ay gusukunne inte erizakko xillota bolla pirdekistakkoshin
8 Защото Човешкият Син е Господар на съботата.
asa nay sanbatas godda” gidees.
9 И като замина оттам, дойде в синагогата им.
Heppe izi gede adhishe ista mukurabe gelidess.
10 И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят Исуса, попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?
Henikka issi kushe silidadey dess. Yesuusa kasasanas gasso koyidi “sambata galas pathanas besize?” gidi iza oychidess.
11 И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?
Izikka ista “inteppe isadde dorsi sambata galas olan gilikko ba dorssa izi gelidi ollafe gochi kessi erene?
12 А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.
Histikko assi dorssappe kehi adhene? hessa gish sambata galas lo7o oothoy digetena” gidess.
13 Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.
Addeza “ne kushe pidisa” gidess, addezikka ba kushe pidisin hinkko kusheza mala paxa gididees.
14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.
Giddo atin parsaweti heppe kezidine Yesuusa wosti oyki wodhanakone ba garsan zoretidda.
15 Но Исус, като позна това, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.
Yesusay ista qohaaththaa eridi heppe haraso deesh gidess. Daro derey iza kalidess harganchatakka wursi pathidess.
16 И заръча им да го не разгласяват;
Izi onakone asas yotonta mala ista azazidess.
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
Hesikka haniday nabe Isayasan “Ta doridayne ta izan ufa7etiza ta nay haysich; ta ayanappe ta iza bolla wothana, izikka amanonta deretas tumu pirda awajana, oyetena, woykko wassena. Izas qalaykka karen siyetena, Tuma pirda xonos gathana gakanas tinceti utida shomboqokka menthenane cuwatiza muqadakka toysena, amanonta dereti iza ufaysan nagana” getetidi yotetida tinbite qalay polistana.
18 “Ето Моят служител, Когото избрах Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.
19 Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;
20 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.
21 И в Неговото име народите ще се надяват”.
22 Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.
Hessappe guye daydanthi oykin xelanasine hasa7anas dayda7onta issi ura Yesusakko ekki yida. Yesusaykka iza pathin addezi xelanassine hasa7anas dandaydess.
23 И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?
Assay wurikka malaletidi “haysi addezi Dawite nasha?” gidess.
24 А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.
Giddo atin parsaweti hessa siyda wode “Haysi addezi daydanth kesizay daydantha halaqa bi7el zebula wolqan xala gidanas besses” gida.
25 А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.
Yesusay ista qofa eridi “ba garsan isay issappe shaketiza kawotethi wurikka kundana, ba garsan shaketiza katamay woykko ketha assi minena.
26 Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?
Xala7ey Xala7e kesiza gidkko Xala7ey ba garasan shaketidess gusa. Hessatho hanikko iza kawotethi wani minana danda7ize?
27 При това, ако аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.
Tani bi7el zebula wolqan kesiza gidikko inte nayti aza woliqan kesane? Hessa gish inte nayti inte bolla pirdana.
28 Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.
Gido atin tani daydanth kesizay Xoossa ayanan gidikko Xoossa kawotethi intekko yidess gussa.
29 Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщината, ако първо не върже силния?
Woykko issi uray wolqara dizade keth gelidi mishe bonqana koyikko kasetidi he wolqara dizadeza oyki qashonta wosti bonqane? Qachidappe guye bonqana dandayes.
30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
Tanara gidontadey tanara eqetes, tanara issippe shishonta uray wurikka lales.
31 Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.
Hessa gish ta intess tumu gays nagara othoyne cashi wuri asas ato getistana shin Xillo ayana cayida uray maretena.
32 И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят(Или: век.), нито в бъдещия. (aiōn g165)
Ay assikka asa na bolla hasa7iza iitta qaalay maristana shin Xillo Ayana bolla hasa7iza iita qaalay gidikko hayssa ha woden gidin woykko buro yana woden gidin maroy deena. (aiōn g165)
33 Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.
Mithi wuri ayfen eretizaysa mala inte lo7o ayfe demana mala intes lo7o mithi deyo, intes iita mithi diza gidikko inte ita ayfe ekkana.
34 Рожби ехидни! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.
Inteno marzera diza shoshato inteni iitata gidi utidi wosti lo7o hasa7anas dandayeti? Ulo garsan kumidazi dunara hasa7etess.
35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.
Lo7o assi ba wozinan kunthi wothida lo7o yooppe lo7o hasa7es, iitta assikka ba wozinan kunthi wothidda itatethappe iitta yo kesses.
36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.
Gido atin ta intess gizay asay ba hasa7ida hada qaala wurso gish pirda galas wurikka oychistana.
37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.
Gassoykka ne qalappe dendidaysan ne xilada atanane ne qalappe dendidaysan ne bolla pirdistana
38 Тогава някой от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.
Hessappe guye issi issi Musse woga tamarsizaytine parsaweti Yesusa “astamare, nu neppe malalsiza malata beyanas koyos” gida.
39 А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона.
Izi istass zaridi “ha iitane layma yeletay malata oyches gido attin nabbe Yoonasa malatappe atin hara malatay imetena” gidess.
40 Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
Yoonasay gita mole ulo giidon heedzdzu qamane hezu galas gami7ida mala asa nay hezu galasine hezu qamma bitta ulon gam7ana.
41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение, и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона.
Nanawe asay pirda galas hayssa ha yeletara dendidi ha yeleta bolla pirdana; gasoykka Nanawe asay Yoonaasa markatethan maroteth gelida gishasa. Hekko Yoonaasappe adhizadey han dees.
42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.
Dugge baga dere kawoya Solomoone erateth siyanas bitta gaxappe dendada yidda gish pirda galas iza hayssa yeletethara dendada ha yeletetha bolla pirdana. Hekko Solomooneppe adhizadey hayssan dess.
43 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.
Tuna ayanay asappe kezidi sheemppo demanas hathi baynda mela bitan dabures, gido attin ba koyiza shemppo demena.
44 Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.
Hessappe qasse kasse ta dizaso siimma bana gidi beniso izi simishin kasse izi dizasoy aykoyne baynda mela keth gididi geyidine gigeti dizaysa deemess.
45 Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.
Hessafe bidi hara beppe itiza lapun iitta ayanata benara ekidi yeess. Istika he uran gelidi deyana. He uras kasse dusafe guye dusay iita gidana. Haysa iitta yeletethaskka hessa mala hanana.
46 Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.
Yesusay asas yotishin iza ayiyane ishati iza yochana koyidi karen eeqidashe;
47 И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.
Issi uray hekko ne ayane ne ishati nena hasa7isanas karen eeqidi nena koyetes gidess.
48 А той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?
Yesusaykka ta aya oone? ta ishatich isti oonante? gidess.
49 И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми братята Ми!
Be kushera bena kalizaytakko malatidi, ta ayane ta ishati haytanta.
50 Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка.
Salon diza ta aawa shene othizayti wurikka tass isha michchonne ayo gidess.
