Матей 12
1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.
In that tyme went Iesus on the Sabot dayes thorow the corne and his disciples were anhogred and begane to plucke the eares of coorne and to eate.
2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.
When ye pharises sawe that they sayde vnto him: Beholde thy disciples do that which is not lawfull to do apon ye saboth daye.
3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
He sayde vnto the: Haue ye not reed what David did whe he was anhougered and they also which were with him?
4 как влезе в Божия дом и яде от присъствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?
How he entred into the housse of God and ate ye halowed loves which were not lawfull for him to eate nether for the which were wt him but only for ye prestes.
5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.
Or have ye not reed in ye lawe how that ye prestes in ye temple breake the saboth daye and yet are blamlesse?
6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.
But I saye vnto you: that here is one greater then ye teple.
7 Но ако бяхте знаели що значи тая дума: “Милост искам, а не жертва”, не бихте осъдили невинните.
Wherfore yf ye had wist what this sayinge meneth: I require mercy and not sacrifice: ye wold never have condened innocetes.
8 Защото Човешкият Син е Господар на съботата.
For ye sonne of man is lord even of ye saboth daye.
9 И като замина оттам, дойде в синагогата им.
And he departed thence and went into their synagoge:
10 И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят Исуса, попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?
and beholde ther was a man whiche had his hande dryed vp. And they axed him sayinge: ys it lawfull to heale apon ye saboth dayes? because they myght acuse him.
11 И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?
And he sayde vnto the: whiche of you wolde it be yf he had a shepe fallen into a pitte on ye saboth daye that wolde not take him and lyft him out?
12 А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.
And how moche is a man better the a shepe? Wherfore it is lefull to do a good dede on the saboth dayes.
13 Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.
Then sayde he to ye ma: stretch forth thy had. And he stretched it forthe. And it was made whole agayne lyke vnto ye other.
14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.
Then ye Pharyses wet out and helde a cousell agaynst hym how they myght destroye hym.
15 Но Исус, като позна това, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.
When Iesus knewe yt he departed thece and moche people folowed him and he healed the all
16 И заръча им да го не разгласяват;
and charged the that they shuld not make him knowe:
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
to fulfyll that which was spoden by Esay ye Prophet which sayeth.
18 “Ето Моят служител, Когото избрах Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.
Beholde my chylde who I have chosen my beloved in who my soule deliteth. I wyll put my sprete on hym and he shall shewe iudgemet to ye gentyls.
19 Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;
He shall not stryve he shall not crye nether shall eny man heare his voyce in ye streetes
20 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.
a brosed rede shall he not breacke and flaxe that begynneth to burne he shall not queche tyll he sende forth iudgement vnto victory
21 И в Неговото име народите ще се надяват”.
and in hys name shall the gentyls truste.
22 Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.
Then was brought to hym one possessed with a devyll which was both blynde and domme: and he healed hym insomoch that he which was blynd and domme both spake and sawe.
23 И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?
And all the people were amased and sayde: Ys not this that sonne of David?
24 А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.
But when the Pharises hearde that they sayde: This felow dryveth ye devyls no nother wyse oute but by the helpe of Belzebub ye chefe of the devyls.
25 А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.
But Iesus knewe their thoughtes and sayde to the. Every kingdome devided wt in it sylfe shalbe brought to naught. Nether shall eny cite or housholde devyded agest it sylfe cotynue.
26 Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?
So if sata cast out sata the is he devyded agenst him sylfe. How shall then his kyngdome endure?
27 При това, ако аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.
Also if I by ye helpe of Belzebub cast oute devyls: by whose helpe do youre chyldren cast them out? Therfore they shalbe youre iudges.
28 Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.
But if I cast out the devyls by the sprite of God: then is the kyngdome of god come on you?
29 Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщината, ако първо не върже силния?
Ether how can a ma enter into a stroge manes housse and violently take awaye his goodes: excepte he fyrst binde ye stroge man and the spoyle his housse?
30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
He that is not wt me is agaynst me. And he yt gaddereth not wt me scattereth abrode.
31 Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.
Wherfore I say vnto you all maner of synne and blasphemy shalbe forgeven vnto men: but the blasphemy of ye sprite shall not be forgeven vnto men.
32 И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят(Или: век.), нито в бъдещия. (aiōn g165)
And whoso ever speaketh a worde agaynst the sonne of man it shalbe forgeven him. But whosoever speaketh agaynst the holy goost it shall not be forgeven hym: no nether in this worlde nether in the worlde to come. (aiōn g165)
33 Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.
Ether make ye tree good and his frute good also: or els make ye tree evyll and his frute evyll also. For ye tree is knowe by his frute.
34 Рожби ехидни! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.
O generacio of viperes how can ye saye well whe ye youre selves are evyll? For of ye aboundace of the hert ye mouthe speaketh.
35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.
A good ma oute of ye good treasure of his hert bringeth forth good thynges. And an evyll man out of his evyll treasure bringeth forth evyll thinges.
36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.
But I say vnto you that of every ydell worde that men shall have spoken: they shall geve acountes at the daye of iudgement.
37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.
For by thy wordes thou shalt be iustifyed: and by thy wordes thou shalt be condemned.
38 Тогава някой от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.
Then answered certeyne of the scribes and of the Pharises sayinge: Master we wolde fayne se a sygne of ye.
39 А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона.
He answered and sayde to the: The evyll and advoutrous generacio seketh a signe but ther shall no signe be geve to the saue the signe of the Prophete Ionas.
40 Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
For as Ionas was thre dayes and thre nyghtes in the whales belly: soo shall ye sonne of man be thre dayes and thre nyghtes in ye hert of ye erth.
41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение, и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона.
The men of Ninivie shall rise at the daye of iugdement with this nacion and condemne them: for they amended at ye preachinge of Ionas. And beholde a greater then Ionas is here.
42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.
The quene of ye south shall ryse at ye daye of iudgement with this generacion and shall condemne the: for she came fro the vtmost parties of the worlde to heare the wysdome of Salomon. And beholde a greater then Salomo is here.
43 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.
When the vnclene sprite is gone out of a man he walketh throughout dry places seking reest and fyndeth none.
44 Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.
Then he sayeth: I will retourne ageyne into my housse fro whece I came oute. And when he is come he fyndeth the housse empty and swepte and garnisshed.
45 Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.
Then he goeth his waye and taketh vnto him seven other spretes worsse then himsilfe and so entre they in and dwell there. And the ende of that man is worsse then the beginning. Even so shall it be with this evell nacion.
46 Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.
Whill he yet talked to the people: beholde his mother and his brethren stode without desyringe to speake with him.
47 И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.
Then one sayde vnto hym: beholde thy mother and thy brethre stonde without desiringe to speke wt the.
48 А той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?
He answered and sayd to him that tolde hym: Who is my mother? or who are my brethren?
49 И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми братята Ми!
And he stretched forth his hond over his disciples and sayd: behold my mother and my brethren.
50 Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка.
For whosoever dothe my fathers will which is in heve the same is my brother suster and mother.
