Лука 22
1 О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
Si avvicinava la festa degli Azzimi, chiamata Pasqua,
2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
e i sommi sacerdoti e gli scribi cercavano come toglierlo di mezzo, poiché temevano il popolo.
3 Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
Allora satana entrò in Giuda, detto Iscariota, che era nel numero dei Dodici.
4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
Ed egli andò a discutere con i sommi sacerdoti e i capi delle guardie sul modo di consegnarlo nelle loro mani.
5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
Essi si rallegrarono e si accordarono di dargli del denaro.
6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
Egli fu d'accordo e cercava l'occasione propizia per consegnarlo loro di nascosto dalla folla.
7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
Venne il giorno degli Azzimi, nel quale si doveva immolare la vittima di Pasqua.
8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
Gesù mandò Pietro e Giovanni dicendo: «Andate a preparare per noi la Pasqua, perché possiamo mangiare».
9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
Gli chiesero: «Dove vuoi che la prepariamo?».
10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
Ed egli rispose: «Appena entrati in città, vi verrà incontro un uomo che porta una brocca d'acqua. Seguitelo nella casa dove entrerà
11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
e direte al padrone di casa: Il Maestro ti dice: Dov'è la stanza in cui posso mangiare la Pasqua con i miei discepoli?
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
Egli vi mostrerà una sala al piano superiore, grande e addobbata; là preparate».
13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
Essi andarono e trovarono tutto come aveva loro detto e prepararono la Pasqua.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
Quando fu l'ora, prese posto a tavola e gli apostoli con lui,
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
e disse: «Ho desiderato ardentemente di mangiare questa Pasqua con voi, prima della mia passione,
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
poiché vi dico: non la mangerò più, finché essa non si compia nel regno di Dio».
17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
E preso un calice, rese grazie e disse: «Prendetelo e distribuitelo tra voi,
18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
poiché vi dico: da questo momento non berrò più del frutto della vite, finché non venga il regno di Dio».
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
Poi, preso un pane, rese grazie, lo spezzò e lo diede loro dicendo: «Questo è il mio corpo che è dato per voi; fate questo in memoria di me».
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
Allo stesso modo dopo aver cenato, prese il calice dicendo: «Questo calice è la nuova alleanza nel mio sangue, che viene versato per voi».
21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
«Ma ecco, la mano di chi mi tradisce è con me, sulla tavola.
22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
Il Figlio dell'uomo se ne va, secondo quanto è stabilito; ma guai a quell'uomo dal quale è tradito!».
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
Allora essi cominciarono a domandarsi a vicenda chi di essi avrebbe fatto ciò.
24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
Sorse anche una discussione, chi di loro poteva esser considerato il più grande.
25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
Egli disse: «I re delle nazioni le governano, e coloro che hanno il potere su di esse si fanno chiamare benefattori.
26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
Per voi però non sia così; ma chi è il più grande tra voi diventi come il più piccolo e chi governa come colui che serve.
27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
Infatti chi è più grande, chi sta a tavola o chi serve? Non è forse colui che sta a tavola? Eppure io sto in mezzo a voi come colui che serve.
28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
Voi siete quelli che avete perseverato con me nelle mie prove;
29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
e io preparo per voi un regno, come il Padre l'ha preparato per me,
30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
perché possiate mangiare e bere alla mia mensa nel mio regno e siederete in trono a giudicare le dodici tribù di Israele.
31 [И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
Simone, Simone, ecco satana vi ha cercato per vagliarvi come il grano;
32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
ma io ho pregato per te, che non venga meno la tua fede; e tu, una volta ravveduto, conferma i tuoi fratelli».
33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
E Pietro gli disse: «Signore, con te sono pronto ad andare in prigione e alla morte».
34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
Gli rispose: «Pietro, io ti dico: non canterà oggi il gallo prima che tu per tre volte avrai negato di conoscermi».
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
Poi disse: «Quando vi ho mandato senza borsa, né bisaccia, né sandali, vi è forse mancato qualcosa?». Risposero: «Nulla».
36 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
Ed egli soggiunse: «Ma ora, chi ha una borsa la prenda, e così una bisaccia; chi non ha spada, venda il mantello e ne compri una.
37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
Perché vi dico: deve compiersi in me questa parola della Scrittura: E fu annoverato tra i malfattori. Infatti tutto quello che mi riguarda volge al suo termine».
38 И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
Ed essi dissero: «Signore, ecco qui due spade». Ma egli rispose «Basta!».
39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
Uscito se ne andò, come al solito, al monte degli Ulivi; anche i discepoli lo seguirono.
40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
Giunto sul luogo, disse loro: «Pregate, per non entrare in tentazione».
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
Poi si allontanò da loro quasi un tiro di sasso e, inginocchiatosi, pregava:
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
«Padre, se vuoi, allontana da me questo calice! Tuttavia non sia fatta la mia, ma la tua volontà».
43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
Gli apparve allora un angelo dal cielo a confortarlo.
44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
In preda all'angoscia, pregava più intensamente; e il suo sudore diventò come gocce di sangue che cadevano a terra.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
Poi, rialzatosi dalla preghiera, andò dai discepoli e li trovò che dormivano per la tristezza.
46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
E disse loro: «Perché dormite? Alzatevi e pregate, per non entrare in tentazione».
47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
Mentre egli ancora parlava, ecco una turba di gente; li precedeva colui che si chiamava Giuda, uno dei Dodici, e si accostò a Gesù per baciarlo.
48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
Gesù gli disse: «Giuda, con un bacio tradisci il Figlio dell'uomo?».
49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
Allora quelli che eran con lui, vedendo ciò che stava per accadere, dissero: «Signore, dobbiamo colpire con la spada?».
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
E uno di loro colpì il servo del sommo sacerdote e gli staccò l'orecchio destro.
51 а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
Ma Gesù intervenne dicendo: «Lasciate, basta così!». E toccandogli l'orecchio, lo guarì.
52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
Poi Gesù disse a coloro che gli eran venuti contro, sommi sacerdoti, capi delle guardie del tempio e anziani: «Siete usciti con spade e bastoni come contro un brigante?
53 когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
Ogni giorno ero con voi nel tempio e non avete steso le mani contro di me; ma questa è la vostra ora, è l'impero delle tenebre».
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
Dopo averlo preso, lo condussero via e lo fecero entrare nella casa del sommo sacerdote. Pietro lo seguiva da lontano.
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
Siccome avevano acceso un fuoco in mezzo al cortile e si erano seduti attorno, anche Pietro si sedette in mezzo a loro.
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
Vedutolo seduto presso la fiamma, una serva fissandolo disse: «Anche questi era con lui».
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
Ma egli negò dicendo: «Donna, non lo conosco!».
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
Poco dopo un altro lo vide e disse: «Anche tu sei di loro!». Ma Pietro rispose: «No, non lo sono!».
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
Passata circa un'ora, un altro insisteva: «In verità, anche questo era con lui; è anche lui un Galileo».
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
Ma Pietro disse: «O uomo, non so quello che dici». E in quell'istante, mentre ancora parlava, un gallo cantò.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
Allora il Signore, voltatosi, guardò Pietro, e Pietro si ricordò delle parole che il Signore gli aveva detto: «Prima che il gallo canti, oggi mi rinnegherai tre volte».
62 И излезе вън, та плака горко.
E, uscito, pianse amaramente.
63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
Frattanto gli uomini che avevano in custodia Gesù lo schernivano e lo percuotevano,
64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
lo bendavano e gli dicevano: «Indovina: chi ti ha colpito?».
65 И много други хули изговориха против Него.
E molti altri insulti dicevano contro di lui.
66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
Appena fu giorno, si riunì il consiglio degli anziani del popolo, con i sommi sacerdoti e gli scribi; lo condussero davanti al sinedrio e gli dissero:
67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
«Se tu sei il Cristo, diccelo». Gesù rispose: «Anche se ve lo dico, non mi crederete;
68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
se vi interrogo, non mi risponderete.
69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
Ma da questo momento starà il Figlio dell'uomo seduto alla destra della potenza di Dio ».
70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
Allora tutti esclamarono: «Tu dunque sei il Figlio di Dio?». Ed egli disse loro: «Lo dite voi stessi: io lo sono».
71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
Risposero: «Che bisogno abbiamo ancora di testimonianza? L'abbiamo udito noi stessi dalla sua bocca».
