Лука 2

1 О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. 2 Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия. 3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), 5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна. 6 И когато бяха там, навършиха се дните - да роди. 7 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата. 8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. 10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки: 14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. 15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви. 16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите. 17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце. 18 И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха. 19 А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си. 20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано. 21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата. 22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа, 23 (както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа), 24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон две гургулици и две гълъбчета. 25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него. 26 Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен. 27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: 29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си; 30 защото видяха очите ми спасението, 31 което си приготвил пред всички люде; 32 светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил. 33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. 34 И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори. 35 Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. 36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си. 37 И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва. 38 И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим. 39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. 40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него. 41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. 42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника, 43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха. 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. 47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му. 48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме. 49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми? 50 А те не разбраха думата, която им рече. 51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. 52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.