Лука 17
1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
A uèenicima reèe: nije moguæe da ne doðu sablazni; ali teško onome s koga dolaze;
2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
Bolje bi mu bilo da mu se vodenièni kamen objesi o vratu, i da ga bace u more, nego da sablazni jednoga od ovijeh malijeh.
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
Èuvajte se. Ako ti sagriješi brat tvoj, nakaraj ga; pa ako se pokaje, oprosti mu.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
I ako ti sedam puta na dan sagriješi, i sedam puta na dan doðe k tebi i reèe: kajem se, oprosti mu.
5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
I rekoše apostoli Gospodu: dometni nam vjere.
6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
A Gospod reèe: kad biste imali vjere koliko zrno gorušièno, i rekli biste ovome dubu: išèupaj se i usadi se u more, i poslušao bi vas.
7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
Koji pak od vas kad ima slugu koji ore ili èuva stoku pa kad doðe iz polja, reèe mu: hodi brzo i sjedi za trpezu?
8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
Nego ne kaže li mu: ugotovi mi da veèeram, i zapregni se te mi služi dok jedem i pijem, pa onda i ti jedi i pij?
9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
Eda li æe on zahvaliti sluzi tome kad svrši što mu se zapovjedi? Ne vjerujem.
10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
Tako i vi kad svršite sve što vam je zapovjeðeno, govorite: mi smo zaludne sluge, jer uèinismo što smo bili dužni èiniti.
11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
I kad iðaše u Jerusalim, on prolažaše izmeðu Samarije i Galileje.
12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
I kad ulažaše u jedno selo sretoše ga deset gubavijeh ljudi, koji staše izdaleka,
13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
I podigoše glas govoreæi: Isuse uèitelju! pomiluj nas.
14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
I vidjevši ih reèe im: idite i pokažite se sveštenicima. I oni iduæi oèistiše se.
15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
A jedan od njih vidjevši da se iscijeli povrati se hvaleæi Boga iza glasa,
16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
I pade nièice pred noge njegove, i zahvali mu. I to bješe Samarjanin.
17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
A Isus odgovarajuæi reèe: ne iscijeliše li se desetorica? Gdje su dakle devetorica?
18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
Kako se meðu njima koji ne naðe da se vrati da zahvali Bogu, nego sam ovaj tuðin?
19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
I reèe mu: ustani, idi; vjera tvoja pomože ti.
20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
A kad ga upitaše fariseji: kad æe doæi carstvo Božije? odgovarajuæi reèe im: carstvo Božije neæe doæi da se vidi;
21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
Niti æe se kazati: evo ga ovdje ili ondje; jer gle, carstvo je Božije unutra u vama.
22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
A uèenicima reèe: doæi æe vrijeme kad æete zaželjeti da vidite jedan dan sina èovjeèijega, i neæete vidjeti.
23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
I reæi æe vam: evo ovdje je, ili: eno ondje; ali ne izlazite, niti tražite.
24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
Jer kako što munja sine s neba, i zasvijetli se preko svega što je pod nebom, tako æe biti i sin èovjeèij u svoj dan.
25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
Ali mu najprije treba mnogo postradati, i okrivljenu biti od roda ovoga.
26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
I kako je bilo u vrijeme Nojevo onako æe biti u dane sina èovjeèijega:
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
Jeðahu, pijahu, ženjahu se, udavahu se do onoga dana kad Noje uðe u kovèeg, i doðe potop i pogubi sve.
28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
Tako kao što bi u dane Lotove: jeðahu, pijahu, kupovahu, prodavahu, saðahu, zidahu;
29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,
A u dan kad iziðe Lot iz Sodoma, udari oganj i sumpor iz neba i pogubi sve.
30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
Tako æe biti i u onaj dan kad æe se javiti sin èovjeèij.
31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
U onaj dan koji se desi na krovu a pokuæstvo njegovo u kuæi, neka ne silazi da ga uzme; i koji se desi u polju, tako neka se ne vraæa natrag.
32 Помнете Лотовата жена!
Opominjite se žene Lotove.
33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
Koji poðe da saèuva dušu svoju, izgubiæe je; a koji je izgubi, oživljeæe je.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
Kažem vam: u onu noæ biæe dva na jednome odru, jedan æe se uzeti a drugi æe se ostaviti;
35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
Dvije æe mljeti zajedno, jedna æe se uzeti a druga æe se ostaviti;
36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
Dva æe biti na njivi, jedan æe se uzeti a drugi æe se ostaviti.
37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.
I odgovarajuæi rekoše mu: gdje, Gospode? A on im reèe: gdje je strvina onamo æe se i orlovi skupiti.
