Лука 11
1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.
Un notikās, kad Viņš kādā vietā Dievu lūdza, un kad bija pabeidzis, tad viens no Viņa mācekļiem uz Viņu sacīja: “Kungs, māci mums Dievu lūgt, itin kā arī Jānis savus mācekļus ir mācījis.”
2 А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];
Un Viņš uz tiem sacīja: “Kad jūs lūdzat, sakāt: Mūsu Tēvs debesīs! Svētīts lai top Tavs Vārds; lai nāk Tava valstība; Tavs prāts lai notiek, kā debesīs, tā arī virs zemes;
3 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;
Mūsu dienišķu maizi dod mums ikdienas;
4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].
Un piedod mums mūsu grēkus, jo mēs paši arīdzan piedodam ikvienam, kas mums parādā; un neieved mūs kārdināšanā; bet atpestī mūs no tā ļauna.”
5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,
Un Viņš uz tiem sacīja: “Kuram jūsu starpā ir draugs, kad viņš pie tā noietu nakts vidū un uz to sacītu: “Lūdzams, aizdod man trīs maizes;
6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;
Jo draugs pie manis no ceļa ir atnācis, un man nav, ko tam celt priekšā.”
7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;
Un tas iekšā atbildēdams sacītu: “Neapgrūtini mani, durvis jau aizslēgtas, un mani bērni pie manis jau ir gultā. Es nevaru celties un tev dot;” -
8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
Es jums saku: “Jebšu viņš arī neceltos un tam nedotu tāpēc, ka tas ir viņa draugs, tad tomēr viņa nekaunīgās uzstāšanās dēļ tas celsies un viņam dos, cik tam vajag.”
9 И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.
Un Es jums saku: “Lūdziet, tad jums taps dots, meklējiet, tad jūs atradīsiet, klaudzinājiet, tad jums taps atvērts.
10 Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
Jo ikviens lūgdams dabū un meklēdams atrod, un kas klaudzina, tam top atvērts.”
11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?
Ja kādam tēvam jūsu starpā dēls lūdz maizi, vai tas viņam dos akmeni? Jeb arī ja zivi, vai tas viņam zivs vietā dos čūsku?
12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
Jeb arī ja lūdz olu, vai tas viņam dos skarpiju?
13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!
Ja tad jūs, kas esat ļauni, mākat dot saviem bērniem labas dāvanas, cik vairāk jūsu Debesu Tēvs dos To Svēto Garu tiem, kas Viņu lūdzās.”
14 Еднаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.
Un Viņš izdzina vienu velnu, un tas bija mēms. Bet notikās, kad velns bija izbēdzis, tad tas mēmais runāja, un tie ļaudis brīnījās.
15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.
Bet citi no tiem sacīja: “Šis velnus izdzen caur Belcebulu, velnu virsnieku.”
16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.
Bet citi kārdinādami meklēja no Viņa zīmi no debess.
17 Но той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си, (Гръцки: Против дома.) пада.
Bet Viņš, viņu domas nomanījis, uz tiem sacīja: “Ikviena valsts, kas savā starpā top ienaidā, tā aiziet postā, un nams grūst uz namu.
18 Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,
Ja tad arī sātans savā starpā ienaidā, kā viņa valsts var pastāvēt? Jo jūs sakāt, ka Es velnus izdzenu caur Belcebulu.
19 и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.
Bet ja Es velnus izdzenu caur Belcebulu, caur ko tad jūsu bērni tos izdzen? Tāpēc tie būs jūsu tiesātāji.
20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
Bet ja Es velnus izdzenu caur Dieva pirkstu, tad jau Dieva valstība pie jums atnākusi.
21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.
Kad tas stiprais apbruņojies savu pili apsargā, tad viņa lietas paliek mierā.
22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.
Bet kad viens stiprāks viņam uziet, kas viņu uzvar, tad tas paņem viņa bruņas, uz ko viņš paļāvās, un izdala viņa laupījumu.
23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.
Kas nav ar Mani, tas ir pret Mani; un kas ar Mani nesakrāj, tas izkaisa.
24 . Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.
Kad tas nešķīstais gars izgājis no cilvēka, tad viņš pārstaigā sausas vietas un meklē dusēt. Bet to neatradis viņš saka: es gribu atpakaļ griezties uz savu namu, no kurienes esmu izgājis.
25 И като дойде, намира я пометена и наредена.
Un kad viņš nāk, tad viņš to atrod ar slotām mēztu un izpušķotu.
26 Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
Tad viņš noiet un ņem pie sevis septiņus citus garus, kas niknāki nekā viņš pats; un tur iekšā nākuši tie tur dzīvo, un top pēc ar to cilvēku niknāki, nekā bijis papriekš.”
27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.
Un notikās, kad Viņš tā runāja, tad viena sieva tanī pulkā savu balsi pacēla un uz Viņu sacīja: “Svētīgas ir tās miesas, kas Tevi nesušas, un tās krūtis, ko Tu esi zīdis.”
28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.
Bet Viņš sacīja: “Tiešām, svētīgi tie, kas Dieva vārdu dzird un pasargā.”
29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.
Un kad tie ļaudis sapulcinājās, tad Viņš iesāka sacīt: “Šī cilts ir nikna, tā meklē zīmi, un zīme tai netaps dota kā vien pravieša Jonas zīme.
30 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.
Jo itin kā Jona bija par zīmi Niniviešiem, tāpat arī Tas Cilvēka Dēls būs šai ciltij.
31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.
Tā ķēniņiene no dienvidu puses celsies soda dienā pret šīs cilts ļaudīm un tos pazudinās; jo tā no pasaules gala ir nākusi, Salamana gudrību dzirdēt, un redzi, šeit ir vairāk nekā Salamans.
32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.
Ninivieši celsies soda dienā pret šo cilti un to pazudinās; jo tie ir atgriezušies no grēkiem uz Jonas sludināšanu: un redzi, šeit ir vairāk nekā Jona.
33 Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.
Bet sveci iededzinājis, neviens to neliek kaktā, nedz apakš pūra, bet uz lukturi, lai tie, kas nāk iekšā, to gaišumu redz.
34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.
Miesas svece ir acs; tāpēc ja tava acs ir laba, tad arī visa tava miesa ir gaiša; bet ja tā ir kaitīga, tad arī tava miesa ir tumša.
35 Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.
Tāpēc pieraugi, ka tas gaišums, kas ir iekš tevis, nav tumsība.
36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.
Ja tad nu visa tava miesa ir gaiša, tā ka tai nemaz nav tumsības, tad tā būs visai gaiša, itin kā kad svece tevi apgaismo ar savu spīdumu.”
37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.
Bet kamēr Viņš vēl tā runāja, viens farizejs Viņu lūdza, ka Viņš azaidu pie tā ēstu. Un Viņš iegājis apsēdās.
38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.
Un tas farizejs brīnījās redzēdams, ka Viņš nemazgājās priekš azaida.
39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.
Bet Tas Kungs uz to sacīja: “Tagad jūs farizeji šķīstat biķera un bļodas ārapusi, bet jūsu iekšpuse ir piepildīta ar laupījumu un blēdību.
40 Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
Jūs bezprātīgie, vai tas, kas āra pusi darījis, nav arī darījis iekšpusi?
41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.
Bet dodiet to, kas tur iekšā, nabagiem, un redzi, viss jums ir šķīsts.
42 Но горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.
Bet ak vai, jums, farizejiem! jo jūs dodat desmito tiesu no mētrām, dillēm un visādiem dārza augiem, un pārkāpiet tiesu un Dieva mīlestību. Šo vajadzēja darīt, un to nevajadzēja pamest.
43 Горко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.
Ak vai, jums, farizejiem! jums tīk jo augstos krēslos baznīcās sēdēt un tirgos tapt sveicinātiem.
44 Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.
Ak vai, jums, rakstu mācītājiem un farizejiem! jūs liekuļi! jo jūs esat tā kā paslēpti kapi, un tie cilvēki, kas virsū staigā, to nezina.”
45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.
Bet viens no tiem bauslības mācītājiem atbildēdams uz Viņu sacīja: “Mācītāj, Tu to runādams arī mūs nievā.”
46 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.
Bet Viņš sacīja: “Ak vai, arī jums, rakstu mācītājiem! Jo jūs cilvēkus apkraujat ar grūti nesamām nastām, un paši tās nastas neaizskarat ne ar vienu pirkstu.
47 Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.
Ak vai, jums, jo jūs uztaisiet praviešu kapus, un jūsu tēvi tos ir nokāvuši.
48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.
Tad nu jūs dodat liecību, ka jums jūsu tēvu darbi patīk; tie gan viņus ir nokāvuši, bet jūs uztaisiet viņu kapus.
49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;
Tāpēc arī Dieva gudrība saka: Es sūtīšu pie tiem praviešus un apustuļus, un tie citus no tiem nokaus un citus izdzīs,
50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света,
Ka pie šās cilts visu praviešu asinis taptu meklētas, kas ir izlietas no pasaules iesākuma,
51 от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.
No Abela asinīm līdz Zaharijas asinīm, kas ir nokauts starp altāri un Dieva namu. Patiesi, Es jums saku: tās taps meklētas pie šās tautas.
52 Горко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.
Ak vai, jums, rakstu mācītājiem, jo jūs to atzīšanas atslēgu esat noņēmuši. Jūs paši neieejat, un tos, kas gribēja ieiet, jūs esat atturējuši.”
53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,
Un kad Viņš tā uz tiem sacīja, tad tie rakstu mācītāji un farizeji iesāka gauži viņam lauzties virsū un par daudz lietām Viņam tos vārdus izvilt no mutes.
54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.
Un tie uz Viņu glūnēja un meklēja kaut ko saķert no Viņa mutes, ka Viņu varētu apsūdzēt.
