Плач Еремиев 5

1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

ACUÉRDATE, oh Jehová, de lo que nos ha sucedido: ve y mira nuestro oprobio.

2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Nuestra heredad se ha vuelto á extraños, nuestras casas á forasteros.

3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Huérfanos somos sin padre, nuestras madres como viudas.

4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Nuestra agua bebemos por dinero; nuestra leña por precio compramos.

5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

Persecución padecemos sobre nuestra cerviz: nos cansamos, y no hay para nosotros reposo.

6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Al Egipcio y al Asirio dimos la mano, para saciarnos de pan.

7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Nuestros padres pecaron, y son muertos; y nosotros llevamos sus castigos.

8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Siervos se enseñorearon de nosotros; no hubo quien de su mano nos librase.

9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

Con peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan delante del cuchillo del desierto.

10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Nuestra piel se ennegreció como un horno á causa del ardor del hambre.

11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

Violaron á las mujeres en Sión, á las vírgenes en las ciudades de Judá.

12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

A los príncipes colgaron por su mano; no respetaron el rostro de los viejos.

13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

Llevaron los mozos á moler, y los muchachos desfallecieron en la leña.

14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

Los ancianos cesaron de la puerta, los mancebos de sus canciones.

15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

Cesó el gozo de nuestro corazón; nuestro corro se tornó en luto.

16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

Cayó la corona de nuestra cabeza: ¡ay ahora de nosotros! porque pecamos.

17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

Por esto fué entristecido nuestro corazón, por esto se entenebrecieron nuestros ojos:

18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

Por el monte de Sión que está asolado; zorras andan en él.

19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

Mas tú, Jehová, permanecerás para siempre: tu trono de generación en generación.

20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

¿Por qué te olvidarás para siempre de nosotros, y nos dejarás por largos días?

21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,

Vuélvenos, oh Jehová, á ti, y nos volveremos: renueva nuestros días como al principio.

22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

Porque repeliendo nos has desechado; te has airado contra nosotros en gran manera.