Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
I am the man who has seen affliction by the rod of his wrath.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
He has led me and caused me to walk in darkness, and not in light.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Surely he turns his hand against me, again and again all the day.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
He has made my flesh and my skin old. He has broken my bones.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He has built against me, and encompassed me with gall and travail.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
He has made me to dwell in dark places, as those who have long been dead.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
He has walled me around, that I cannot go forth. He has made my chain heavy.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Yea, when I cry, and call for help, he shuts out my prayer.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
He has walled up my ways with hewn stone. He has made my paths crooked.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
He is to me as a bear lying in wait, as a lion in concealed places.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
He has turned aside my ways, and pulled me in pieces. He has made me desolate.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
He has bent his bow, and set me as a mark for the arrow.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
He has caused the shafts of his quiver to enter into my reins.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
I have become a derision to all my people, and their song all the day.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He has filled me with bitterness. He has sated me with wormwood.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
He has also broken my teeth with gravel stones. He has covered me with ashes.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
And thou have removed my soul far off from peace. I forgot prosperity.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
And I said, My strength is perished, and my expectation from Jehovah.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Remember my affliction and my misery, the wormwood and the gall.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
My soul still has them in remembrance, and is bowed down within me.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
This I recall to my mind, therefore I have hope:
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
It is of Jehovah's loving kindnesses that we are not consumed, because his compassions do not fail.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
They are new every morning. Great is thy faithfulness.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
Jehovah is my portion, says my soul, therefore I will hope in him.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
Jehovah is good to those who wait for him, to the soul who seeks him.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
It is good that a man should hope and quietly wait for the salvation of Jehovah.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
It is good for a man that he bear the yoke in his youth.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Let him sit alone and keep silence, because he has laid it upon him.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Let him put his mouth in the dust, if so be there may be hope.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Let him give his cheek to him who smites him. Let him be filled full with reproach.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
For the Lord will not cast off forever.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
For though he causes grief, yet he will have compassion according to the multitude of his loving kindnesses.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
For he does not afflict willingly, nor grieve the sons of men.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
To crush under foot all the prisoners of the earth,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
to turn aside the right of a man before the face of the Most High,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
to subvert a man in his cause, the Lord does not approve.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Who is he that says, and it comes to pass, when the Lord does not command it?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Out of the mouth of the Most High does there not come evil and good?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Why does a living man complain, a man for the punishment of his sins?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Let us search and try our ways, and turn again to Jehovah.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Let us lift up our heart with our hands to God in the heavens.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
We have transgressed and have rebelled. Thou have not pardoned.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Thou have covered with anger and pursued us. Thou have slain; thou have not pitied.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Thou have covered thyself with a cloud, so that no prayer can pass through.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Thou have made us an off-scouring and refuse in the midst of the peoples.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
All our enemies have opened their mouth wide against us.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Fear and the pit have come upon us, devastation and destruction.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
My eye runs down with streams of water, for the destruction of the daughter of my people.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
My eye pours down, and does not cease, without any intermission,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
till Jehovah looks down, and beholds from heaven.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
My eye stirs my soul, because of all the daughters of my city.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
They have chased me grievously like a bird, those who are my enemies without cause.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They have cut off my life in the dungeon, and have cast a stone upon me.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Waters flowed over my head. I said, I am cut off.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I called upon thy name, O Jehovah, out of the lowest dungeon.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Thou heard my voice. Hide not thine ear at my breathing, at my cry.
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Thou drew near in the day that I called upon thee. Thou said, Fear not.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
O Lord, thou have pleaded the causes of my soul. Thou have redeemed my life.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
O Jehovah, thou have seen my wrong. Judge thou my cause.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Thou have seen all their vengeance and all their devices against me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Thou have heard their reproach, O Jehovah, and all their devices against me,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
the lips of those who rose up against me, and their device against me all the day.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Behold thou their sitting down, and their rising up. I am their song.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Thou will render to them a recompense, O Jehovah, according to the work of their hands.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Thou will give them hardness of heart, thy curse to them.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Thou will pursue them in anger, and destroy them from under the heavens of Jehovah.
