Исус Навиев 10
1 А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,
Ke pacl se inge Adonizedek el tokosra lun acn Jerusalem. El lohng lah Joshua el eisla acn Ai ac arulana kunausla acn we, ac uniya tokosra lun acn we oana ke el tuh oru nu ke acn Jericho ac tokosra we. El oayapa lohng lah mwet Gibeon elos insesela yurin mwet Israel ac elos muta misla inmasrlolos.
2 уплашиха се много, той и людете му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.
Na el ac mwet lal elos arulana fosrnga ke pweng se inge, mweyen acn Gibeon yohk oana siti saya su oasr tokosra la, ac yohk liki acn Ai, ac mwet we nukewa mwet wo ke mweun.
3 Затова, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:
Ouinge Tokosra Adonizedek el sapla nu sel Tokosra Hoham lun Hebron, Tokosra Piram lun Jarmuth, Tokosra Japhia lun Lachish, ac Tokosra Debir lun Eglon, ac fahk,
4 Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключи мир с Исуса и с израилтяните.
“Fahsru kasreyu mweuni acn Gibeon, mweyen mwet we elos orala wulela in misla nu sel Joshua ac mwet Israel.”
5 И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутския цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.
Ouinge tokosra limekosr inge lun mwet Amor, su tokosra lun Jerusalem, Hebron, Jarmuth, Lachish, ac Eglon, elos orani mwet mweun lalos in som raunela acn Gibeon, ac mweuni mwet we.
6 Тогава гаваонците пратиха до Исус в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди пре нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.
Mwet Gibeon elos sapla nu sel Joshua nu yen elos mutangan aktuktuk we in acn Gilgal, ac fahk, “Nimet ngetla liki kut! Fahsru aksaye nu yorosr! Kasre kut ac molikutla, mweyen tokosra Amor nukewa su muta fulan eol uh pa toeni lain kut inge!”
7 И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.
Ouinge Joshua ac mwet mweun lal nukewa wi mwet pisrla ke mweun, elos mukuiyak liki acn Gilgal.
8 И Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.
LEUM GOD El fahk nu sel Joshua, “Nimet kom sangeng selos. Nga eisaloswot tari nu inpoum. Wangin sie selos ac fah ku in lain kom.”
9 Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.
Joshua ac mwet mweun lal elos fahsr fong nufon se liki acn Gilgal nu Gibeon, na elos sa na sruokya mwet Amor meet liki elos akola.
10 И Господ ги смути пред Израиля; и Исус ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Мекида.
LEUM GOD El akfohsyauk mwet Amor ye mutun mwet Israel, ac mwet Israel elos onela kutu sin mwet Amor in acn Gibeon, ac elos ukwe mwet lula an ac oatula ke inkanek oasriksrik soko inmasrlon eol in Beth Horon. Na elos oru na anwuk lalos som na nwe sun acn Azekah ac Makkedah, su oan eir in Beth Horon.
11 А като бягаха от Израиля и бяха в надолнище то при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.
Ke mwet Amor elos kaingkin mwet Israel ke innek soko ah, LEUM GOD El supweya af yohk kosra nu faclos ac onelosla. Pus mwet misa ke af yohk kosra liki mwet misa ke cutlass nutin mwet Israel.
12 Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.
Ke len se LEUM GOD El sang mwet Amor inge nu inpoun mwet Israel, Joshua el fahk nu sin LEUM GOD ye mutun mwet Israel nukewa, “Faht, tui fin acn Gibeon; Ac malem, tui na Infahlfal Aijalon.”
13 И слънцето застана и луната и спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.
Na faht ah tui, ac malem ah tia mukuila nwe ke na facl sac onelosla su mweun lainulos. Ma inge simla in [Book In Jashar]. Faht ah tui infulwen kusrao ac tia tili ke lusen len nufon se.
14 Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото така да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля,
Soenna oasr sie len sikyak ouinge omeet me ku tukun pacl sac me, LEUM GOD Elan topuk pusren mwet ke ouiya se inge. LEUM GOD El mweun ke inen mwet Israel!
15 След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.
Na Joshua ac mwet mweun lal elos folokla nu nien aktuktuk lalos Gilgal.
16 А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида.
Tusruktu, tokosra Amor limekosr ah kaingla ac wikla in luf se in acn Makkedah.
17 Известиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида.
Mwet se konalosyak, ac fwackyang nu sel Joshua acn elos wikwik we.
18 И Исус каза: Привалете големи камъни на входа на пещерата и поставете часови при нея да ги пазят;
El fahk mu, “Epusang kutu eot lulap an in fonosya mutun luf sacn, ac filiya kutu mwet in taran.
19 а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви.
Tusruktu nik kowos muta we paht. Ukweya mwet lokoalok lowos an ac onelosla, mutawauk na tokyak fahsrot. Nimet lela elos in sun siti lalos an, mweyen LEUM GOD lowos El eisaloswot tari nu inpouwos.”
20 И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,
Joshua ac mwet Israel elos uniya pusialos, tuh ekasr na selos moulla utyak nu in kalkal lun siti selos.
21 тогава всичките люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Мекида; никой не поклати език против никого от израилтяните.
Ke ma inge mwet mweun lal Joshua nukewa elos moul folokla nu ke nien aktuktuk selos in Makkedah. Wanginna mwet in acn sac fahkla kutena ma lain mwet Israel.
22 Тогава рече Исус: Отворете входа на пещерата та изведете пи мене ония петима царе и пещерата.
Na Joshua el fahk, “Ikasla luf sacn ac pwanma tokosra limekosr an nu yuruk.”
23 И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.
Na elos ikasla mutun luf sac, ac tokosra lun Jerusalem, Hebron, Jarmuth, Lachish, ac Eglon elos ilme.
24 И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.
Ke elos pwanma tokosra limekosr ah nu yorol Joshua, na Joshua el pangonma mwet Israel nukewa ac fahk nu sin mwet kol lun mwet mweun su welul ah, “Fahsru ac longya kwawen tokosra inge.” Ac elos oru oana.
25 Исус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате.
Na Joshua el fahk nu selos, “Nik kowos sangeng ku alolo. Kowos in ku ac pulaikna, mweyen pa inge ma LEUM GOD El ac oru nu sin mwet lokoalok nukewa lowos.”
26 А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.
Na Joshua el uniya tokosra inge ac srupsralosyak ulun sak limekosr, ac manolos sripsrip na nwe ke ekela.
27 А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги във входа на пещерата туриха големи камъни, които стоят там и до днес.
Ke faht ah tili, Joshua el sap in ituki elos ac sisiyang nu in luf se ma elos tuh wikwik loac ah. Elos sang eot lulap fonosya mutun luf sac, ac eot inge srakna oan nwe misenge.
28 В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави никого да избяга; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.
Joshua el mweun ac sruokya acn Makkedah ac tokosra lun acn we ke len sac. El onela mwet nukewa in siti sac, ac wangin mwet lula. El oru nu sin tokosra Makkedah oana ke el tuh oru nu sin tokosra Jericho ah.
29 След това Исус и целият Израил се него премина от Макида в Ливан и воюваше против Ливна.
Tukun ma inge, Joshua ac mwet mweun lal elos som liki acn Makkedah nu Libnah ac mweun lain acn we.
30 И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави никого да избяга и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар.
LEUM GOD El oayapa sang kutangla nu sin mwet Israel fin siti se inge ac tokosra lun acn we. Elos onela mwet nukewa in siti sac ac wangin mwet lula. Elos oru nu sin tokosra we oana ke elos tuh oru nu sin tokosra Jericho ah.
31 После Исус и целият Израил с него премина от Лина в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него.
Tukun ma inge, Joshua ac mwet mweun lal nukewa elos som liki acn Libnah nu Lachish, ac raunela acn we ac mweun lainulos.
32 И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна.
LEUM GOD El sang acn Lachish nu inpoun mwet Israel. Joshua el sruokya acn we ke len se akluo ah. Elos onela mwet nukewa in siti sac ac wangin mwet lula, oana ke elos tuh oru in acn Libnah.
33 Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък.
Pacl se inge tokosra Horam lun Gezer el tuku in kasru acn Lachish, tuh Joshua el kutangulla ac mwet mweun lal pac, ac wangin sie selos moul.
34 И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него;
Toko, Joshua ac mwet mweun lal elos som liki acn Lachish nu Eglon, ac raunela acn we ac mweun lainulos.
35 и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден Исус изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис.
Elos eisla acn we ke len sacna, ac onela mwet nukewa we oana ke elos tuh oru in acn Lachish.
36 После Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него;
Na toko, Joshua ac mwet mweun lal elos som liki acn Eglon ac fanyak nu Hebron ac mweuni pac acn we.
37 и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави никого да избяга, според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него.
Elos eisla siti sac ac onela mwet nukewa we, wi tokosra lun acn we ac acn nukewa oan apkuran nu we, ac wangin sie moul. Joshua el arulana kunausla acn we oana ke el tuh oru in acn Eglon.
38 А според това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него;
Na Joshua ac mwet mweun lal elos forla som nu Debir ac mweuni
39 и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави никого да избяга; стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й.
ac sruokya acn we. Elos onela mwet we ac mwet in acn nukewa oan apkuran nu we. Joshua el oru nu in acn Debir ac nu sin tokosra we oana ma el tuh oru in acn Hebron ac in acn Libnah ac nu sin tokosra we.
40 Така Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките из царе; не остави никого да избяга, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал.
Ouinge Joshua el kutangla in pola sac nufon. El sruokya tokosra inge nukewa — elos su muta fineol uh, acn oatu nu kutulap, oayapa pe eol nu roto, ac yen mwesis nu epang. Wangin sie selos moul. El onelosla nukewa oana ke LEUM GOD lun Israel El tuh sapkin.
41 И Исус ги порази от Кадис-варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.
Joshua el kutangla acn nukewa, mutawauk Kadesh Barnea tafun yen nu epang, nwe ke acn Gaza sisken meoa wi acn Goshen nufon, utyak nwe Gibeon layen nu eir.
42 Всички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля.
Joshua el kutangla tokosra inge nukewa ac sruokya acn lalos ke fwilin mweun sefanna, mweyen LEUM GOD lun mwet Israel El welulos ke mweun lalos.
43 Тогава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.
Tukun ma inge Joshua ac mwet mweun lal elos folokla nu nien aktuktuk lalos in acn Gilgal.
