Йов 9

1 А Иов в отговор рече:

Job respondió:

2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

“¡Sí, todo eso lo sé! Pero, ¿cómo puede alguien tener la razón delante Dios?

3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

Si quisieras discutir con Dios, éste podría hacer mil preguntas que nadie puede responder.

4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

Dios es tan sabio y poderoso que nadie podría desafiarlo y ganarle.

5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

“Dios mueve las montañas de repente; las derriba en su ira.

6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

Él sacude la tierra, haciendo temblar sus cimientos.

7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

Él es quien puede ordenar que el sol no salga y que las estrellas no brillen.

8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

Sólo él es quien extiende los cielos y camina sobre las olas del mar.

9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

Él hizo las constelaciones de la Osa, de Orión, de las Pléyades y las estrellas del cielo austral.

10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

Él es quien hace cosas increíbles que están más allá de nuestro entendimiento, cosas maravillosas que son incontables.

11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

“Pero cuando pasa junto a mí, no lo veo; cuando camina hacia adelante, es invisible para mí.

12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

Si él quita, ¿Quién podrá impedírselo? ¿Quién va a preguntarle: ‘Qué haces’?

13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

Dios no refrena su ira, y aplasta a los ayudantes de Rahab.

14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

“Así que, ¡cuánto menos podría responder a Dios, o elegir mis palabras para discutir con él!

15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Aunque tenga razón, no puedo responderle. Debo implorar la misericordia de mi juez.

16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Aunque lo llamara para que viniera y él respondiera, no creo que me escuchara.

17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

“Me golpea con vientos de tormenta; me hiere una y otra vez, sin dar razón.

18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

No me da la oportunidad ni siquiera de recuperar el aliento; en cambio, llena mi vida de amargo sufrimiento.

19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

Si de fuerza se trata, Dios es el más fuerte. Si es cuestión de justicia, entonces ¿quién fijará un tiempo para mi caso?

20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Aunque tenga razón, mi propia boca me condenaría; aunque sea inocente, él demostraría que estoy equivocado.

21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

¡Soy inocente! No me importa lo que me pase. ¡Odio mi vida!

22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

Por eso digo: ‘A Dios le da igual. Él destruye tanto al inocente como al malvado’.

23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Cuando el desastre golpea de repente, se burla de la desesperación de los inocentes.

24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

La tierra ha sido entregada al malvado; él ciega los ojos de los jueces; y si no es él, entonces ¿quién?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

Los días de mi vida corren como un corredor, pasando a toda prisa sin que yo vea ninguna felicidad.

26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

Pasan como veloces veleros, como el águila que se abalanza sobre su presa.

27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

“Si me dijera a mí mismo: ‘Olvidaré mis quejas; dejaré de llorar y seré feliz’,

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

seguiría aterrado por todo mi sufrimiento, porque tú, Dios, no dirás que soy inocente.

29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

Ya que estoy condenado, ¿qué sentido tiene discutir?

30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

¡Aunque me lavara con agua pura de la montaña y me limpiara las manos con jabón,

31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

me arrojarías a un pozo de lodo de modo que hasta mis propias ropas me odiarían!

32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

Porque Dios no es un ser mortal como yo, no puedo defenderme ni llevarlo a juicio.

33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

Si hubiera un árbitro ¡que pudiera reunirnos a los dos!

34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

¡Ojalá Dios dejara de golpearme con su vara y de aterrorizarme!

35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

Entonces podría hablar sin tener miedo; pero como lo tengo, no puedo!”