Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Militia est vita hominis super terram: et sicut dies mercenarii, dies eius.
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Sicut servus desiderat umbram, et sicut mercenarius præstolatur finem operis sui:
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
Sic et ego habui menses vacuos, et noctes laboriosas enumeravi mihi.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Si dormiero, dicam: Quando consurgam? et rursum expectabo vesperam, et replebor doloribus usque ad tenebras.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Induta est caro mea putredine et sordibus pulveris, cutis mea aruit, et contracta est.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Dies mei velocius transierunt quam a texente tela succiditur, et consumpti sunt absque ulla spe.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Memento quia ventus est vita mea, et non revertetur oculus meus ut videat bona.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Nec aspiciet me visus hominis: oculi tui in me, et non subsistam.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Sicut consumitur nubes, et pertransit: sic qui descenderit ad inferos, non ascendet. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Nec revertetur ultra in domum suam, neque cognoscet eum amplius locus eius.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Quapropter et ego non parcam ori meo, loquar in tribulatione spiritus mei: confabulabor cum amaritudine animæ meæ.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Numquid mare ego sum, aut cetus, quia circumdedisti me carcere?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Si dixero: Consolabitur me lectulus meus, et relevabor loquens mecum in strato meo:
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Terrebis me per somnia, et per visiones horrore concuties.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Quam ob rem elegit suspendium anima mea, et mortem ossa mea.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Desperavi, nequaquam ultra iam vivam: parce mihi, nihil enim sunt dies mei.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Quid est homo, quia magnificas eum? aut quid apponis erga eum cor tuum?
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
Visitas eum diluculo, et subito probas illum:
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Usquequo non parcis mihi, nec dimittis me ut glutiam salivam meam?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Peccavi, quid faciam tibi o custos hominum? quare posuisti me contrarium tibi, et factus sum mihimetipsi gravis?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Cur non tollis peccatum meum, et quare non aufers iniquitatem meam? ecce, nunc in pulvere dormiam: et si mane me quæsieris, non subsistam.
