Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
An extrahere poteris Leviathan hamo, et fune ligabis linguam ejus?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Numquid pones circulum in naribus ejus, aut armilla perforabis maxillam ejus?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Numquid multiplicabit ad te preces, aut loquetur tibi mollia?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Numquid feriet tecum pactum, et accipies eum servum sempiternum?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Numquid illudes ei quasi avi, aut ligabis eum ancillis tuis?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Concident eum amici? divident illum negotiatores?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Numquid implebis sagenas pelle ejus, et gurgustium piscium capite illius?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Pone super eum manum tuam: memento belli, nec ultra addas loqui.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Ecce spes ejus frustrabitur eum, et videntibus cunctis præcipitabitur.]
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
[Non quasi crudelis suscitabo eum: quis enim resistere potest vultui meo?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Quis ante dedit mihi, ut reddam ei? omnia quæ sub cælo sunt, mea sunt.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Non parcam ei, et verbis potentibus, et ad deprecandum compositis.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Quis revelabit faciem indumenti ejus? et in medium oris ejus quis intrabit?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Portas vultus ejus quis aperiet? per gyrum dentium ejus formido.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
Corpus illius quasi scuta fusilia, compactum squamis se prementibus.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
Una uni conjungitur, et ne spiraculum quidem incedit per eas.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
Una alteri adhærebit, et tenentes se nequaquam separabuntur.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
Sternutatio ejus splendor ignis, et oculi ejus ut palpebræ diluculi.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
De ore ejus lampades procedunt, sicut tædæ ignis accensæ.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
De naribus ejus procedit fumus, sicut ollæ succensæ atque ferventis.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
Halitus ejus prunas ardere facit, et flamma de ore ejus egreditur.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
In collo ejus morabitur fortitudo, et faciem ejus præcedit egestas.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Membra carnium ejus cohærentia sibi: mittet contra eum fulmina, et ad locum alium non ferentur.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
Cor ejus indurabitur tamquam lapis, et stringetur quasi malleatoris incus.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
Cum sublatus fuerit, timebunt angeli, et territi purgabuntur.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Cum apprehenderit eum gladius, subsistere non poterit, neque hasta, neque thorax:
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
reputabit enim quasi paleas ferrum, et quasi lignum putridum æs.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
Non fugabit eum vir sagittarius: in stipulam versi sunt ei lapides fundæ.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Quasi stipulam æstimabit malleum, et deridebit vibrantem hastam.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Sub ipso erunt radii solis, et sternet sibi aurum quasi lutum.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
Fervescere faciet quasi ollam profundum mare, et ponet quasi cum unguenta bulliunt.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Post eum lucebit semita: æstimabit abyssum quasi senescentem.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Non est super terram potestas quæ comparetur ei, qui factus est ut nullum timeret.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Omne sublime videt: ipse est rex super universos filios superbiæ.]
