Йов 38
1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
Tad Tas Kungs Ījabam atbildēja no vētras un sacīja:
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
Kas tas tāds, kas (Dieva) padomu aptumšo ar neprātīgiem vārdiem?
3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
Apjoz jel kā vīrs savus gurnus, tad Es tev gribu vaicāt, un tu Mani māci.
4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
Kur tu biji, kad Es zemei liku pamatu? Izteic to, ja tev ir tāds gudrs prāts.
5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
Vai tu zini, kas viņai mēru licis, jeb kas pār viņu ir vilcis mēra auklu?
6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
Uz ko viņas pamati ierakti, jeb kas licis viņas stūra akmeni,
7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
Kad rīta zvaigznes kopā priecīgi dziedāja, un visi Dieva bērni gavilēja?
8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
Jeb kas jūru aizslēdzis ar durvīm, kad tā izlauzās, un iznāca kā no mātes miesām,
9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
Kad Es to ģērbu ar padebešiem, un krēslībā ietinu tā kā tinamos autos,
10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
Kad Es tai noliku Savu robežu, un liku aizšaujamos un durvis,
11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
Un sacīju: tiktāl tev būs nākt un ne tālāki, un še būs apgulties taviem lepniem viļņiem?
12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
Vai tu savā mūžā rītam licis aust, vai auseklim rādījis savu vietu,
13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
Lai satver zemes stūrus, ka tie bezdievīgie no tās top izkratīti;
14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
Ka tā pārvēršas kā zieģeļa vasks un visas lietas rādās kā apģērbā,
15 А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
Un bezdievīgiem zūd viņu gaišums, un pacelts elkonis salūst?
16 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
Vai tu esi nācis līdz jūras avotam un staigājis bezdibeņu dziļumos?
17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
Vai tev atdarījušies nāves vārti, un vai tu esi redzējis nāves ēnas vārtus?
18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
Vai esi skatījies līdz pasaules malām? Stāsti, ja tu visu to zini.
19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
Kur ir tas ceļš, kur gaisma mājo, un tumsa - kur ir viņas vieta?
20 За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
Vai tu to varētu pārvest viņas robežā un izzināt viņas nama ceļus?
21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
Tu to zini, jo tai laikā tu biji piedzimis, un tev ir daudz to gadu!
22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
Vai tu esi nācis, kur tie sniega krājumi, un vai esi redzējis krusas krājumus,
23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
Ko Es taupu uz spaidu laiku, uz kaušanas un kara dienu?
24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
Pa kuru ceļu gaisma dalās un kā austrenis izplešas virs zemes?
25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
Kas lietum rādījis, kur lai gāžas, un ceļu zibeņiem un pērkoniem,
26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
Ka lietus līst, kur cilvēka nav, tuksnesī, kur neviens nedzīvo,
27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
Ka viņš dzirdina tukšo posta vietu un zālītei liek dīgt?
28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
Vai lietum ir tēvs, vai kas dzemdinājis rasas lāsi?
29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
No kura klēpja cēlies ledus, un no kā dzimusi debess salna,
30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
Ka ūdeņi sastingst kā akmens, un jūras dziļumi aizsalst cieti?
31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
Vai tu vari sasiet Sietiņa saites, vai atraisīt Orijona zvaigžņu saiti?
32 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
Vai tu zvaigznes vari izvest savā laikā un vadīt debess vāģus un viņu ratus?
33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
Vai tu zini debess likumus, jeb vai proti, kā tie valda virs zemes?
34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
Vai tu savu balsi vari pacelt uz padebešiem, lai ūdeņi plūst zemē uz tevi?
35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
Vai vari sūtīt zibeņus, ka tie iet un uz tevi saka: redzi, še mēs esam?
36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
Kas lika gudrību tumšos mākoņos un prātu debess spīdumos?
37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
Kas skaita mākoņus ar gudrību, un kas māk apgāzt padebešus,
38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
Ka pīšļi top aplieti, ka tie saskrien un salīp pītēs?
39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
Vai tu māki medīt laupījumu priekš lauvas un pildīt jauno lauvu tukšo vēderu,
40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
Kad tie nogulstas alās un biezos krūmos glūn?
41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
Kas gādā krauklim barību, kad viņa bērni uz Dievu brēc un šurpu turpu skraida, kad nav ko ēst?
