Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

"I made a covenant with my eyes, how then should I look lustfully at a young woman?

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

For what is the portion from God above, and the heritage from Shaddai on high?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Is it not calamity for the unrighteous, and disaster for evildoers?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Doesn't he see my ways, and number all my steps?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

"If I have walked with falsehood, and my foot has hurried to deceit

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

(let me be weighed in an even balance, that God may know my integrity);

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

if my step has turned out of the way, if my heart walked after my eyes, if any defilement has stuck to my hands,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

then let me sow, and let another eat. Yes, let the produce of my field be rooted out.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

"If my heart has been enticed to a woman, and I have lain in wait at my neighbor's door,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

then let my wife grind for another, and let others sleep with her.

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

For that would be a heinous crime. Yes, it would be an iniquity to be punished by the judges:

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

For it is a fire that consumes to destruction, and would root out all my increase.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

"If I have despised the cause of my male servant or of my female servant, when they contended with me;

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

What then shall I do when God rises up? When he visits, what shall I answer him?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Did not he who made me in the womb make him? Did not the same one fashion us in the womb?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

"If I have withheld the poor from their desire, or have caused the eyes of the widow to fail,

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

or have eaten my morsel alone, and the fatherless has not eaten of it

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

(no, from my youth he grew up with me as with a father, her have I guided from my mother's womb);

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

if I have seen any perish for want of clothing, or that the needy had no covering;

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

if his heart hasn't blessed me, if he hasn't been warmed with my sheep's fleece;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

if I have lifted up my hand against the fatherless, because I saw my help in the gate,

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

then let my shoulder fall from the shoulder blade, and my arm be broken from the bone.

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

For calamity from God is a terror to me. Because his majesty, I can do nothing.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

"If I have made gold my hope, and have said to the fine gold, 'You are my confidence;'

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

If I have rejoiced because my wealth was great, and because my hand had gotten much;

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

if I have seen the sun when it shined, or the moon moving in splendor,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

and my heart has been secretly enticed, and my hand threw a kiss from my mouth,

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

this also would be an iniquity to be punished by the judges; for I should have denied the God who is above.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

"If I have rejoiced at the destruction of him who hated me, or lifted up myself when evil found him;

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

(yes, I have not allowed my mouth to sin by asking his life with a curse);

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

if the men of my tent have not said, 'Who can find one who has not been filled with his meat?'

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

(the foreigner has not lodged in the street, but I have opened my doors to the traveler);

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

if like Adam I have covered my transgressions, by hiding my iniquity in my heart,

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

because I feared the great multitude, and the contempt of families terrified me, so that I kept silence, and did not go out of the door?

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

oh that I had one to hear me. (look, here is my signature, let Shaddai answer me); let the accuser write my indictment.

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Surely I would carry it on my shoulder; and I would bind it to me as a crown.

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

I would declare to him the number of my steps; as a prince would I go near to him.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

If my land cries out against me, and its furrows weep together;

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

if I have eaten its fruits without money, or have caused its owners to lose their life,

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

let briars grow instead of wheat, and stinkweed instead of barley." The words of Job are ended.