Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

I made a covenant with mine eyes; why then should I think upon a maid?

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

For what portion of God [is there] from above? and [what] inheritance of the Almighty from on high?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

[Is] not destruction to the wicked? and a strange [punishment] to the workers of iniquity?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Doth not he see my ways, and count all my steps?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

If I have walked with vanity, or if my foot hath hasted to deceit;

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Let me be weighed in an even balance, that God may know mine integrity.

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

If my step hath turned out of the way, and mine heart walked after mine eyes, and if any blot hath cleaved to mine hands;

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

[Then] let me sow, and let another eat; yea, let my offspring be rooted out.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

If mine heart have been deceived by a woman, or [if] I have laid wait at my neighbour’s door;

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

[Then] let my wife grind unto another, and let others bow down upon her.

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

For this [is] an heinous crime; yea, it [is] an iniquity [to be punished by] the judges.

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

For it [is] a fire [that] consumeth to destruction, and would root out all mine increase.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

If I did despise the cause of my manservant or of my maidservant, when they contended with me;

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

What then shall I do when God riseth up? and when he visiteth, what shall I answer him?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Did not he that made me in the womb make him? and did not one fashion us in the womb?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

If I have withheld the poor from [their] desire, or have caused the eyes of the widow to fail;

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

Or have eaten my morsel myself alone, and the fatherless hath not eaten thereof;

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

(For from my youth he was brought up with me, as [with] a father, and I have guided her from my mother’s womb; )

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

If I have seen any perish for want of clothing, or any poor without covering;

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

If his loins have not blessed me, and [if] he were [not] warmed with the fleece of my sheep;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

If I have lifted up my hand against the fatherless, when I saw my help in the gate:

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

[Then] let mine arm fall from my shoulder blade, and mine arm be broken from the bone.

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

For destruction [from] God [was] a terror to me, and by reason of his highness I could not endure.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

If I have made gold my hope, or have said to the fine gold, [Thou art] my confidence;

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

If I rejoiced because my wealth [was] great, and because mine hand had gotten much;

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

If I beheld the sun when it shined, or the moon walking [in] brightness;

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

And my heart hath been secretly enticed, or my mouth hath kissed my hand:

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

This also [were] an iniquity [to be punished by] the judge: for I should have denied the God [that is] above.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

If I rejoiced at the destruction of him that hated me, or lifted up myself when evil found him:

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

Neither have I suffered my mouth to sin by wishing a curse to his soul.

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

If the men of my tabernacle said not, Oh that we had of his flesh! we cannot be satisfied.

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

The stranger did not lodge in the street: [but] I opened my doors to the traveller.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

If I covered my transgressions as Adam, by hiding mine iniquity in my bosom:

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

Did I fear a great multitude, or did the contempt of families terrify me, that I kept silence, [and] went not out of the door?

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

Oh that one would hear me! behold, my desire [is, that] the Almighty would answer me, and [that] mine adversary had written a book.

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Surely I would take it upon my shoulder, [and] bind it [as] a crown to me.

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

I would declare unto him the number of my steps; as a prince would I go near unto him.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

If my land cry against me, or that the furrows likewise thereof complain;

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

If I have eaten the fruits thereof without money, or have caused the owners thereof to lose their life:

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

Let thistles grow instead of wheat, and cockle instead of barley. The words of Job are ended.