Йов 3

1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

Después de esto Job abrió su boca y maldijo su día.

2 Иов, проговаряйки, рече:

Y Job habló:

3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

Perezca el día cuando nací y la noche cuando se dijo: Un varón fue concebido.

4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Sea aquel día oscuridad. No pregunte ʼElohim desde lo alto por él, ni claridad lo ilumine.

5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Que la oscuridad y las tinieblas reclamen [ese día] para ellas, repose sobre él una nube, llénelo de terror la calina del día.

6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

Que la oscuridad se apodere de aquella noche. No se cuente entre los días del año ni aparezca en el número de los meses.

7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Sea esa noche estéril y los gritos de júbilo no penetren en ella.

8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Maldíganla los que maldicen en el día, los que se aprestan a excitar al cocodrilo.

9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Oscurézcanse las estrellas de su alborada. Espere la luz, y no le venga, ni contemple los destellos de la aurora,

10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

porque no cerró las puertas de la matriz donde yo estaba, ni escondió la miseria de mis ojos.

11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

¿Por qué no morí yo en la matriz o expiré al salir del vientre?

12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

¿Por qué hallé rodillas que me acogieron y pechos que me amamantaron?

13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

Pues ahora yacería tranquilo, dormiría y tendría descanso

14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

con reyes y consejeros de la tierra que reedificaron ruinas para ellos,

15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

o con príncipes que tuvieron oro, que llenaron de plata sus palacios.

16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

¡Oh! ¿Por qué no fui escondido como aborto, como los fetos que nunca ven la luz?

17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

Allí dejan de perturbar los perversos. Allí descansan los de agotadas fuerzas.

18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

Allí también los cautivos gozan del reposo, sin oír la voz del capataz.

19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

Allí están el pequeño y el grande, y el esclavo está libre de su amo.

20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

¿Por qué se da luz al desdichado, y vida a los de ánimo amargado,

21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,

a los que ansían la muerte y no les llega aunque la busquen más que tesoros escondidos,

22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

a los que se alegran grandemente, y se regocijan cuando hallan la tumba,

23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

al hombre para quien su camino está oculto, y a quien ʼElohim tiene acorralado?

24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

Porque en lugar de mi pan viene mi suspiro, y mis gemidos corren como aguas,

25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

porque me cayó lo que temía y el terror que tenía me aconteció.

26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

¡No tengo paz, ni tranquilidad, ni reposo, sino me vino turbación!