Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
After this Job opened his mouth, and cursed his day.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Job answered:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
"Let the day perish in which I was born, the night which said, 'A man is conceived.'
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Let that day be darkness. May God above not care about it, neither let the light shine on it.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Let darkness and the shadow of death claim it for their own. Let a cloud dwell on it. Let the blackness of the day terrify it.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
As for that night, let thick darkness seize on it. Let it not rejoice among the days of the year. Let it not come into the number of the months.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Look, let that night be barren. Let no joyful voice come in it.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Let them curse it who curse the day, who are ready to rouse up leviathan.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Let the stars of its twilight be dark. Let it look for light, but have none, neither let it see the eyelids of the morning,
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
because it did not shut up the doors of my mother's womb, nor did it hide trouble from my eyes.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
"Why did I not die from the womb? Why did I not give up the spirit when my mother bore me?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Why did the knees receive me? Or why the breast, that I should suck?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
For now should I have lain down and been quiet. I should have slept, then I would have been at rest,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
with kings and counselors of the earth, who built up waste places for themselves;
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
or with princes who had gold, who filled their houses with silver:
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
or as a hidden untimely birth I had not been, as infants who never saw light.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
There the wicked cease from troubling. There the weary are at rest.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
There the prisoners are at ease together. They do not hear the voice of the taskmaster.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
The small and the great are there. The servant is free from his master.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
"Why is light given to him who is in misery, life to the bitter in soul,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Who long for death, but it doesn't come; and dig for it more than for hidden treasures,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
who rejoice exceedingly, and are glad, when they can find the grave?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Why is light given to a man whose way is hid, whom God has hedged in?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
For my sighing comes before I eat. My groanings are poured out like water.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
For the thing which I fear comes on me, That which I am afraid of comes to me.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
I am not at ease, neither am I quiet, neither have I rest; but trouble comes."
