Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Addidit quoque Job, assumens parabolam suam, et dixit:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Quis mihi tribuat ut sim juxta menses pristinos, secundum dies quibus Deus custodiebat me?
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Quando splendebat lucerna ejus super caput meum, et ad lumen ejus ambulabam in tenebris:
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
sicut fui in diebus adolescentiæ meæ, quando secreto Deus erat in tabernaculo meo:
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
quando erat Omnipotens mecum, et in circuitu meo pueri mei:
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
quando lavabam pedes meos butyro, et petra fundebat mihi rivos olei:
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
quando procedebam ad portam civitatis, et in platea parabant cathedram mihi.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Videbant me juvenes, et abscondebantur: et senes assurgentes stabant.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Principes cessabant loqui, et digitum superponebant ori suo.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Vocem suam cohibebant duces, et lingua eorum gutturi suo adhærebat.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Auris audiens beatificabat me, et oculus videns testimonium reddebat mihi:
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
eo quod liberassem pauperem vociferantem, et pupillum cui non esset adjutor.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Benedictio perituri super me veniebat, et cor viduæ consolatus sum.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Justitia indutus sum, et vestivi me, sicut vestimento et diademate, judicio meo.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Oculus fui cæco, et pes claudo.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Pater eram pauperum, et causam quam nesciebam diligentissime investigabam.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Conterebam molas iniqui, et de dentibus illius auferebam prædam.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Dicebamque: In nidulo meo moriar, et sicut palma multiplicabo dies.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Radix mea aperta est secus aquas, et ros morabitur in messione mea.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Gloria mea semper innovabitur, et arcus meus in manu mea instaurabitur.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Qui me audiebant, expectabant sententiam, et intenti tacebant ad consilium meum.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Verbis meis addere nihil audebant, et super illos stillabat eloquium meum.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Expectabant me sicut pluviam, et os suum aperiebant quasi ad imbrem serotinum.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Siquando ridebam ad eos, non credebant: et lux vultus mei non cadebat in terram.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Si voluissem ire ad eos, sedebam primus: cumque sederem quasi rex, circumstante exercitu, eram tamen mœrentium consolator.
