Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
“Why aren’t times laid up by the Almighty? Why don’t those who know him see his days?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
There are people who remove the landmarks. They violently take away flocks, and feed them.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
They drive away the donkey of the fatherless, and they take the widow’s ox for a pledge.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
They turn the needy out of the way. The poor of the earth all hide themselves.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Behold, as wild donkeys in the desert, they go out to their work, seeking diligently for food. The wilderness yields them bread for their children.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
They cut their food in the field. They glean the vineyard of the wicked.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
They lie all night naked without clothing, and have no covering in the cold.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
They are wet with the showers of the mountains, and embrace the rock for lack of a shelter.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
There are those who pluck the fatherless from the breast, and take a pledge of the poor,
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
so that they go around naked without clothing. Being hungry, they carry the sheaves.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
They make oil within the walls of these men. They tread wine presses, and suffer thirst.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
From out of the populous city, men groan. The soul of the wounded cries out, yet God doesn’t regard the folly.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
“These are of those who rebel against the light. They don’t know its ways, nor stay in its paths.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
The murderer rises with the light. He kills the poor and needy. In the night he is like a thief.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
The eye also of the adulterer waits for the twilight, saying, ‘No eye will see me.’ He disguises his face.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
In the dark they dig through houses. They shut themselves up in the daytime. They don’t know the light.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
For the morning is to all of them like thick darkness, for they know the terrors of the thick darkness.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
“They are foam on the surface of the waters. Their portion is cursed in the earth. They don’t turn into the way of the vineyards.
Drought and heat consume the snow waters, so does Sheol those who have sinned. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
The womb will forget him. The worm will feed sweetly on him. He will be no more remembered. Unrighteousness will be broken as a tree.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
He devours the barren who don’t bear. He shows no kindness to the widow.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Yet God preserves the mighty by his power. He rises up who has no assurance of life.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
God gives them security, and they rest in it. His eyes are on their ways.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
They are exalted; yet a little while, and they are gone. Yes, they are brought low, they are taken out of the way as all others, and are cut off as the tops of the ears of grain.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
If it isn’t so now, who will prove me a liar, and make my speech worth nothing?”
