Йов 20

1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

И отвечал Софар Наамитянин и сказал:

2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

размышления мои побуждают меня отвечать, и я поспешаю выразить их.

3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

Упрек, позорный для меня, выслушал я, и дух разумения моего ответит за меня.

4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Разве не знаешь ты, что от века, - с того времени, как поставлен человек на земле, -

5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

веселье беззаконных кратковременно, и радость лицемера мгновенна?

6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

Хотя бы возросло до небес величие его, и голова его касалась облаков, -

7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

как помет его, на веки пропадает он; видевшие его скажут: где он?

8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Как сон, улетит, и не найдут его; и, как ночное видение, исчезнет.

9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

Глаз, видевший его, больше не увидит его, и уже не усмотрит его место его.

10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

Сыновья его будут заискивать у нищих, и руки его возвратят похищенное им.

11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

Кости его наполнены грехами юности его, и с ним лягут они в прах.

12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

Если сладко во рту его зло, и он таит его под языком своим,

13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

бережет и не бросает его, а держит его в устах своих,

14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

то эта пища его в утробе его превратится в желчь аспидов внутри его.

15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

Имение, которое он глотал, изблюет: Бог исторгнет его из чрева его.

16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

Змеиный яд он сосет; умертвит его язык ехидны.

17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

Не видать ему ручьев, рек, текущих медом и молоком!

18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

Нажитое трудом возвратит, не проглотит; по мере имения его будет и расплата его, а он не порадуется.

19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

Ибо он угнетал, отсылал бедных; захватывал дома, которых не строил;

20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

не знал сытости во чреве своем и в жадности своей не щадил ничего.

21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

Ничего не спаслось от обжорства его, зато не устоит счастье его.

22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

В полноте изобилия будет тесно ему; всякая рука обиженного поднимется на него.

23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

Когда будет чем наполнить утробу его, Он пошлет на него ярость гнева Своего и одождит на него болезни в плоти его.

24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

Убежит ли он от оружия железного, - пронзит его лук медный;

25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

станет вынимать стрелу, - и она выйдет из тела, выйдет, сверкая сквозь желчь его; ужасы смерти найдут на него!

26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

Все мрачное сокрыто внутри его; будет пожирать его огонь, никем не раздуваемый; зло постигнет и оставшееся в шатре его.

27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

Небо откроет беззаконие его, и земля восстанет против него.

28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

Исчезнет стяжание дома его; все расплывется в день гнева Его.

29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Вот удел человеку беззаконному от Бога и наследие, определенное ему Вседержителем!