Йов 20

1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

E Zofar, o naamita, respondeu, dizendo:

2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

Por isso meus meus pensamentos me fazem responder; por causa da agitação dentro de mim.

3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

Eu ouvi a repreensão que me envergonha; mas o espírito desde o meu entendimento responderá por mim.

4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Por acaso não sabes isto, [que foi] desde a antiguidade, desde que o ser humano foi posto no mundo?

5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

Que o júbilo dos perversos é breve, e a alegria do hipócrita [dura apenas] um momento?

6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

Ainda que sua altura subisse até o céu, e sua cabeça chegasse até as nuvens,

7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

[Mesmo assim] com o seu excremento perecerá para sempre; os que houverem o visto, dirão: Onde ele está?

8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Como um sonho voará, e não será achado; e será afugentado como a visão noturna.

9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

O olho que já o viu nunca mais o verá; nem seu lugar olhará mais para ele.

10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

Seus filhos procurarão o favor dos pobres; e suas mãos devolverão a sua riqueza.

11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

Seus ossos estão cheios de sua juventude, que juntamente com ele se deitará no pó.

12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

Se o mal é doce em sua boca, e o esconde debaixo de sua língua;

13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

Se o guarda para si, e não o abandona; ao contrário, o retém em sua boca.

14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

Sua comida se mudará em suas entranhas, veneno de cobras será em seu interior.

15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

Engoliu riquezas, porém as vomitará; Deus as tirará de seu ventre.

16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

Veneno de cobras subará; língua de víbora o matará.

17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

Não verá correntes, rios, [e] ribeiros de mel e de manteiga.

18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

Restituirá o trabalho e não o engolirá; da riqueza de seu comério não desfrutará.

19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

Pois oprimiu [e] desamparou aos pobres; roubou a casa que não edificou;

20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

Por não ter sentido sossego em seu ventre, nada preservará de sua tão desejada riqueza.

21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

Nada [lhe] restou para que devorasse; por isso sua riqueza não será duradoura.

22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

Estando cheio de sua fartura, [ainda] estará angustiado; todo o poder da miséria virá sobre ele.

23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

Quando ele estiver enchendo seu vendre, Deus mandará sobre ele o ardor de sua ira, e [a] choverá sobre ele em sua comida.

24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

[Ainda que] fuja das armas de ferro, o arco de bronze o atravessará.

25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

Ele a tirará de [seu] corpo, e a ponta brilhante atingirá seu fígado; haverá sobre ele assombros.

26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

Todas as trevas estão reservadas para seus tesouros escondidos; um fogo não assoprado o consumirá; acabará com o que restar em sua tenda.

27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

Os céus revelarão sua maldade, e a terra se levantará contra ele.

28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

As riquezas de sua casa serão transportadas; nos dias de sua ira elas se derramarão.

29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Esta é a parte que Deus dá ao homem perverso, a herança que Deus lhe prepara.