Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Entonces Job respondió:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
“Ya he oído todo esto antes. ¡Son consoladores que sólo causan problemas!
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
¿No cesarán sus discursos que son como el viento? ¿Qué les molesta tanto como para que tengan que responderme?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
Podría hablar como si ustedes estuvieran en mi lugar, encadenando palabras para criticarlos, ridiculizándolos con un movimiento de cabeza.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
Podría edificarlos con mi boca diciendo palabras; el movimiento de mis labios aliviaría su dolor.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Para mí, si hablo no se alivia mi dolor, y si no hablo el dolor sigue ahí.
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
“Dios, me has agotado. Has destruido a toda mi familia.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
Me has hecho marchitar, lo cual es un testimonio contra mí; mi cuerpo delgado atestigua contra mí.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
Me ha desgarrado en su cólera; en su hostilidad ha rechinado los dientes contra mí; mi enemigo me atraviesa con su mirada feroz.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
La gente me mira con la boca abierta, me abofetean en las mejillas para burlarse de mí, se agolpan a mi alrededor para atacarme.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
Dios me ha entregado a la gente malvada; me ha arrojado en sus manos.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
“Yo vivía en paz y él me hizo pedazos. Me agarró por el cuello y me hizo pedazos. Me ha convertido en su blanco.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
Sus arqueros me rodean. Sus flechas atraviesan mis riñones sin piedad. Derrama mi hiel por el suelo.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
Como un muro me derriba, brecha tras brecha, se abalanza sobre mí como un guerrero.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
He sembrado tela de silicio para cubrir mi piel; mi fuerza yace rota en el polvo.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
Mi cara está roja de tanto llorar y sombras oscuras rodean mis ojos,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
aunque no he hecho nada malo y mi oración es pura.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
“Tierra, no cubras mi sangre. Que mi grito no encuentre lugar para esconderse.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Mira, ahora mismo mi testigo está en el cielo; el que habla por mí está en las alturas.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
Mis amigos me desprecian, pero mis ojos derraman lágrimas ante Dios.
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
Quiero que mi testigo hable por mí ante Dios como quien habla por su amigo.
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
Porque dentro de pocos años andaré por ese camino del que no volveré”.
