Йов 10

1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

L'anima mia si annoia della mia vita. Io mi lascerò scorrere addosso il mio lamento; Io parlerò nell'amaritudine dell'anima mia.

2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Io dirò a Dio: Non condannarmi; Fammi assapere perchè tu litighi meco.

3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Ti par egli ben fatto di oppressare, Di sdegnar l'opera delle tue mani, E di risplendere sopra il consiglio degli empi?

4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Hai tu occhi di carne? Vedi tu come vede l'uomo?

5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

[Sono] i tuoi giorni come i giorni dell'uomo mortale? [Sono] i tuoi anni come l'età umana?

6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

Che tu faccia inchiesta della mia iniquità, E prenda informazione del mio peccato?

7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

A te si appartiene di conoscere che io non son reo; E non [vi è] niuno che riscuota dalla tua mano.

8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Le tue mani mi hanno formato e composto; E tu mi distruggi tutto quanto d'ogn'intorno.

9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Deh! ricordati che tu mi hai formato come dell'argilla; E tu mi fai ritornare in polvere.

10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Non mi hai tu colato come latte, E fatto rappigliar come un cacio?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

Tu mi hai vestito di pelle e di carne E mi hai contesto d'ossa e di nervi.

12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

[Tu mi hai data] la vita, ed hai usata benignità inverso me; E la tua cura ha guardato lo spirito mio.

13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

E pur tu avevi riposte queste cose nel cuor tuo; Io conosco che questo [era] appo te.

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

Se io ho peccato, tu mi hai notato, E non mi hai assolto della mia iniquità.

15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

Se io sono stato reo, guai a me; E se son giusto, non però alzo il capo, [Essendo] sazio d'ignominia, e veggendo la mia afflizione;

16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

E se pur l'alzo, tu mi cacci a giusa di fiero leone, E torni a dimostrarti maraviglioso contro a me.

17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

Tu mi produci in faccia nuovi testimoni tuoi; Tu accresci la tua indegnazione contro a me; Eserciti a muta [sono] sopra me.

18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

Perchè dunque mi hai tratto fuor della matrice? Io [vi] sarei spirato, e l'occhio d'alcuno non mi avrebbe veduto.

19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

Io sarei stato come se non avessi giammai avuto essere; Io sarei stato portato dal seno alla sepoltura.

20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

I miei giorni non [sono] eglino poca cosa? cessa dunque, E rimanti da me, sì che io mi rinforzi un poco;

21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,

Avanti che io me ne vada alla terra delle tenebre, Dell'ombra della morte, onde mai non tornerò;

22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

Alla terra d'oscurità simile a caligine; D'ombra di morte, [ove] non [è] ordine alcuno; E la quale, [quando] fa chiaro, [è] simile a caligine.