Яков 1
1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
Яків, раб Бога і Господа Ісуса Христа. Дванадцятьом племенам, які в розсіянні. Вітання!
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
Брати мої, вважайте за велику радість, коли ви проходите через різні випробування,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
знаючи, що випробування вашої віри веде до стійкості.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
А стійкість нехай має досконалу дію, щоб ви стали довершеними й бездоганними, без жодного недоліку.
5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
Якщо комусь із вас бракує мудрості, то нехай просить [її] в Бога, Який усім дарує щедро й без докору, і буде йому дано.
6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
Але нехай просить із вірою, анітрохи не вагаючись, бо хто вагається, той подібний до морської хвилі, яку женуть і підіймають вітри.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
Нехай така людина навіть не думає, що вона отримає щось від Господа.
8 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
[Це] людина двоєдушна, невизначена в усіх своїх шляхах.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
Нехай незаможний брат хвалиться своїм звеличенням,
10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
а багатий – своїм приниженням, бо він промине, наче польова квітка.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
Адже сходить палюче сонце, висушує рослину, її квітка опадає, і краса її обличчя зникає. Ось так і багатий загине у своїх починаннях.
12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
Блаженна людина, яка вистоює спокусу, бо, здобувши схвалення, вона отримає вінець життя, який Бог обіцяв тим, хто Його любить.
13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
Нехай ніхто під час спокуси не каже: «Я спокушений Богом». Адже Бог не може бути спокушений злом, і Він нікого не спокушає.
14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
Кожен спокушається, коли його зваблює й захоплює власне бажання.
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
Бажання, коли зачне, породжує гріх, а гріх, коли дозріє, породжує смерть.
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
Любі мої брати, не вводьте себе в оману!
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
Кожен добрий дарунок і кожен досконалий дар походить згори, спускаючись від Отця світла, в Якому немає ні зміни, ні тіні переміни.
18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
За Своєю волею Він породив нас Словом істини, щоб ми стали наче першим плодом [серед] Його творінь.
19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
Любі мої брати, знайте: кожна людина повинна бути швидкою до слухання, повільною до говоріння та повільною до гніву.
20 защото човешкия гняв не върши Божията правда.
Бо гнів людський не виконує Божої праведності.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
Тому, відкинувши всяку нечистоту й рештки злоби, прийміть із лагідністю насаджене у вас Слово, яке може врятувати ваші душі.
22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
Тож будьте виконавцями Слова, а не тільки слухачами, які обманюють самих себе.
23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
Бо якщо хтось є слухачем Слова, а не виконавцем, той подібний до людини, яка розглядає своє обличчя в дзеркалі:
24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
вона побачила себе, відійшла й відразу ж забула, як виглядає.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
А хто вдивляється в досконалий Закон свободи й перебуває в ньому, [той] не слухач-забудько, а виконавець діла. Він буде блаженний у своїй діяльності.
26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
Якщо хтось думає, що він побожний, [але] не приборкує свого язика, обманюючи своє серце, [то] його побожність нічого не варта.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
Чиста й непорочна побожність перед Богом і Отцем – це відвідування сиріт і вдів у їхньому горі [та] зберігання себе чистим від світу.
