Битие 8
1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
God remembered Noah, all the animals, and all the livestock that were with him in the ship; and God made a wind to pass over the earth. The waters subsided.
2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
The deep’s fountains and the sky’s windows were also stopped, and the rain from the sky was restrained.
3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
The waters continually receded from the earth. After the end of one hundred fifty days the waters receded.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
The ship rested in the seventh month, on the seventeenth day of the month, on Ararat’s mountains.
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
The waters receded continually until the tenth month. In the tenth month, on the first day of the month, the tops of the mountains were visible.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
At the end of forty days, Noah opened the window of the ship which he had made,
7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
and he sent out a raven. It went back and forth, until the waters were dried up from the earth.
8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
He himself sent out a dove to see if the waters were abated from the surface of the ground,
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
but the dove found no place to rest her foot, and she returned into the ship to him, for the waters were on the surface of the whole earth. He put out his hand, and took her, and brought her to him into the ship.
10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
He waited yet another seven days; and again he sent the dove out of the ship.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
The dove came back to him at evening and, behold, in her mouth was a freshly plucked olive leaf. So Noah knew that the waters were abated from the earth.
12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
He waited yet another seven days, and sent out the dove; and she didn’t return to him any more.
13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
In the six hundred first year, in the first month, the first day of the month, the waters were dried up from the earth. Noah removed the covering of the ship, and looked. He saw that the surface of the ground was dry.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
In the second month, on the twenty-seventh day of the month, the earth was dry.
15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
God spoke to Noah, saying,
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
“Go out of the ship, you, your wife, your sons, and your sons’ wives with you.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
Bring out with you every living thing that is with you of all flesh, including birds, livestock, and every creeping thing that creeps on the earth, that they may breed abundantly in the earth, and be fruitful, and multiply on the earth.”
18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
Noah went out, with his sons, his wife, and his sons’ wives with him.
19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
Every animal, every creeping thing, and every bird, whatever moves on the earth, after their families, went out of the ship.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
Noah built an altar to the LORD, and took of every clean animal, and of every clean bird, and offered burnt offerings on the altar.
21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
The LORD smelled the pleasant aroma. The LORD said in his heart, “I will not again curse the ground any more for man’s sake because the imagination of man’s heart is evil from his youth. I will never again strike every living thing, as I have done.
22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
While the earth remains, seed time and harvest, and cold and heat, and summer and winter, and day and night will not cease.”
A Dove is Sent Forth from the Ark
