Битие 50

1 Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.

And Joseph fell upon his father's face, and wept on him, and kissed him.

2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

And Joseph commanded his servants the embalmers to embalm his father; and the embalmers embalmed Israel.

3 като работиха над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

And they fulfilled forty days for him, for so are the days of embalming numbered; and Egypt mourned for him seventy days.

4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона и речете:

And when the days of mourning were past, Joseph spoke to the princes of Pharao, saying, If I have found favor in your sight, speak concerning me in the ears of Pharao, saying,

5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който се приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее нека отида, моля, да погреба баща; си и ще се върна.

My father adjured me, saying, In the sepulchre which I dug for myself in the land of Chanaan, there you shall bury me; now then I will go up and bury my father, and return again.

6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

And Pharao said to Joseph, Go up, bury your father, as he constrained you to swear.

7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

So Joseph went up to bury his father; and all the servants of Pharao went up with him, and the elders of his house, and all the elders of the land of Egypt.

8 също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

And all the household of Joseph, and his brethren, and all the house of his father, and his kindred; and they left behind the sheep and the oxen in the land of Gesem.

9 Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

And there went up with him also chariots and horsemen; and there was a very great company.

10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Иордан, там ридаха твърде много и силно; и Иосиф направи за баща си седемдневна жалейка.

And they came to the threshing floor of Atad, which is beyond Jordan; and they bewailed him with a great and very sore lamentation; and he made a mourning for his father seven days.

11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим.

And the inhabitants of the land of Chanaan saw the mourning at the floor of Atad, and said, This is a great mourning to the Egyptians; therefore he called its name, The mourning of Egypt, which is beyond Jordan.

12 Тогава синовете на Израиля му сториха, според както им беше заповядал;

And thus his sons did to him.

13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

So his sons carried him up into the land of Chanaan, and buried him in the double cave, which cave Abraam bought for possession of a burying place, of Ephrom the Chettite, before Mambre.

14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

And Joseph returned to Egypt, he and his brethren, and those that had gone up with him to bury his father.

15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко всичкото зло, що сме му сторили.

And when the brethren of Joseph saw that their father was dead, they said, [Let us take heed], lest at any time Joseph remember evil against us, and recompense to us all the evils which we have done against him.

16 Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре баща ти ни заповяда с думите:

And they came to Joseph, and said, Your father adjured [us] before his death, saying,

17 Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

Thus say you to Joseph, Forgive them their injustice and their sin, forasmuch as they have done you evil; and now pardon the injustice of the servants of the God of your father. And Joseph wept while they spoke to him.

18 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

And they came to him and said, We, these [persons], are your servants.

19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

And Joseph said to them, Fear not, for I am God's.

20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живото на много люде, както и стана днес.

You took counsel against me for evil, but God took counsel for me for good, that [the matter] might be as [it is] today, and much people might be fed.

21 Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

And he said to them, Fear not, I will maintain you, and your families: and he comforted them, and spoke kindly to them.

22 Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

And Joseph lived in Egypt, he and his brethren, and all the family of his father; and Joseph lived a hundred and ten years.

23 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

And Joseph saw the children of Ephraim to the third generation; and the sons of Machir the son of Manasse were borne on the sides of Joseph.

24 След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исака и Якова.

And Joseph spoke to his brethren, saying, I die, and God will surely visit you, and will bring you out of this land to the land concerning which God sware to our fathers, Abraam, Isaac, and Jacob.

25 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: Понеже Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

And Joseph adjured the sons of Israel, saying, At the visitation with which God shall visit you, then you shall carry up my bones hence with you.

26 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

And Joseph died, aged an hundred and ten years; and they prepared his corpse, and put him in a coffin in Egypt.