Еклесиаст 7

1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Besser ein guter Name, als gutes Salböl, und besser der Tag des Todes als der Tag der Geburt.

2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

Besser in ein Trauerhaus gehen als in ein Trinkhaus gehen; denn jenes ist das Ende aller Menschen, und der Lebende nimmt es zu Herzen.

3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Besser Gram als Lachen, denn bei traurigem Angesicht ist's dem Herzen wohl.

4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

Das Herz der Weisen ist im Trauerhause, aber das Herz der Thoren im Hause der Freude.

5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

Besser das Schelten eines Weisen zu hören, als daß einer den Gesang der Thoren hört.

6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Denn wie das Knistern der Dornen unter dem Topfe, so ist das Lachen des Thoren: auch das ist eitel.

7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

Die Erpressung macht den Weisen thöricht, und Bestechung verdirbt das Herz.

8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

Besser der Ausgang einer Sache als ihr Anfang; besser ein langmütiger als ein hochmütiger.

9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

Übereile dich nicht in deinem Geist, ärgerlich zu werden, denn Ärger ruht im Busen der Thoren.

10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Sage nicht: Wie kommt's, daß die früheren Tage besser waren, als die jetzigen? Denn nicht aus Weisheit fragst du darnach.

11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Weisheit ist so gut wie Erbbesitz, und ein Vorteil für die, welche die Sonne sehen.

12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

Denn Schatten gewährt die Weisheit, Schatten das Geld, aber der Vorzug der Erkenntnis ist: die Weisheit erhält dem, der sie besitzt, das Leben.

13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Siehe an das Werk Gottes; denn wer kann gerade machen, was er gekrümmt hat?

14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

Am guten Tage sei guter Dinge und am bösen bedenke: auch diesen hat Gott gemacht ganz so wie jenen, damit der Mensch nachher nichts weiter zu erfahren bekomme.

15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

Alles habe ich gesehen in meinen eitlen Lebenstagen: Manch ein Gerechter geht in seiner Gerechtigkeit zu Grunde, und mancher Gottlose lebt lange in seiner Bosheit.

16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

Sei nicht allzu gerecht und erzeige dich nicht übermäßig weise: warum willst du dich zu Grunde richten?

17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

Frevle nicht zu sehr und sei kein Thor; warum willst du sterben, ehe es Zeit für dich ist?

18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

Es ist gut, daß du an diesem festhaltest und auch von jenem deine Hand nicht lässest, denn wer Gott fürchtet, entgeht dem allen.

19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

Die Weisheit gewährt dem Weisen mehr Stärke als zehn Gewaltige, die in der Stadt sind.

20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Denn es giebt keinen gerechten Menschen auf Erden, der Gutes thäte und nicht sündigte.

21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Gieb auch nicht acht auf all' das Gerede, das man redet, damit du nicht deinen Knecht dir fluchen hörest.

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Denn du bist dir vieler Fälle bewußt, wo auch du anderen geflucht hast.

23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

Alles dies habe ich versucht mit Weisheit; ich dachte: ich will weise werden, aber sie blieb fern von mir.

24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

Fern ist, was da ist, und tief, ja tief: wer kann's ergründen?

25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

Ich wandte mich, und mein Sinn war darauf gerichtet, zu erkennen und zu erforschen und Weisheit und kluge Berechnung zu suchen und zu erkennen, daß Frevel Thorheit und Narrheit Tollheit ist.

26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

Und bitterer als den Tod erfand ich das Weib; denn sie gleicht einem Netz, und ihr Herz einem Fanggarn, ihre Hände Fesseln. Wer Gott gefällt, entrinnt ihr, aber der Sünder wird durch sie gefangen.

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

Siehe, das habe ich gefunden, spricht der Prediger, eins zum andern fügend, um ein Ergebnis zu finden.

28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

Was ich fortwährend suchte, aber nicht fand, ist dies: Einen Mann unter tausend habe ich gefunden, aber ein Weib unter allen diesen habe ich nicht gefunden.

29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

Nur dies, siehe, habe ich gefunden, daß Gott den Menschen gerade geschaffen hat, sie aber suchen viele Künste.