Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
All things have their season, and in their times all things pass under heaven.
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
A time to be born and a time to die. A time to plant, and a time to pluck up that which is planted.
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
A time to kill, and a time to heal. A time to destroy, and a time to build.
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
A time to weep, and a time to laugh. A time to mourn, and a time to dance.
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
A time to scatter stones, and a time to gather. A time to embrace, and a time to be far from embraces.
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
A time to get, and a time to lose. A time to keep, and a time to cast away.
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
A time to rend, and a time to sew. A time to keep silence, and a time to speak.
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
A time of love, and a time of hatred. A time of war, and a time of peace.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
What hath man more of his labour?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
I have seen the trouble, which God hath given the sons of men to be exercised in it.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
He hath made all things good in their time, and hath delivered the world to their consideration, so that man cannot find out the work which God hath made from the beginning to the end.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
And I have known that there was no better thing than to rejoice, and to do well in this life.
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
For every man that eateth and drinketh, and seeth good of his labour, this is the gift of God.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
I have learned that all the works which God hath made, continue for ever: we cannot add any thing, nor take away from those things which God hath made that he may be feared.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
That which hath been made, the same continueth: the things that shall be, have already been: and God restoreth that which is past.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
I saw under the sun in the place of judgment wickedness, and in the place of justice iniquity.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
And I said in my heart: God shall judge both the just and the wicked, and then shall be the time of every thing.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
I said in my heart concerning the sons of men, that God would prove them, and shew them to be like beasts.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
Therefore the death of man, and of beasts is one, and the condition of them both is equal: as man dieth, so they also die: all things breathe alike, and man hath nothing more than beast: all things are subject to vanity.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
And all things go to one place: of earth they were made, and into earth they return together.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Who knoweth if the spirit of the children of Adam ascend upward, and if the spirit of the beasts descend downward?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
And I have found that nothing is better than for a man to rejoice in his work, and that this is his portion. For who shall bring him to know the things that shall be after him?
