Еклесиаст 10
1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
Muscæ morientes perdunt suavitatem unguenti. Pretiosior est sapientia et gloria, parva et ad tempus stultitia.
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
Cor sapientis in dextera ejus, et cor stulti in sinistra illius.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
Sed et in via stultus ambulans, cum ipse insipiens sit, omnes stultos æstimat.
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
Si spiritus potestatem habentis ascenderit super te, locum tuum ne demiseris, quia curatio faciet cessare peccata maxima.
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
Est malum quod vidi sub sole, quasi per errorem egrediens a facie principis:
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
positum stultum in dignitate sublimi, et divites sedere deorsum.
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
Vidi servos in equis, et principes ambulantes super terram quasi servos.
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
Qui fodit foveam incidet in eam, et qui dissipat sepem mordebit eum coluber.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
Qui transfert lapides affligetur in eis, et qui scindit ligna vulnerabitur ab eis.
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
Si retusum fuerit ferrum, et hoc non ut prius, sed hebetatum fuerit, multo labore exacuetur, et post industriam sequetur sapientia.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
Si mordeat serpens in silentio, nihil eo minus habet qui occulte detrahit.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
Verba oris sapientis gratia, et labia insipientis præcipitabunt eum;
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
initium verborum ejus stultitia, et novissimum oris illius error pessimus.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
Stultus verba multiplicat. Ignorat homo quid ante se fuerit; et quid post se futurum sit, quis ei poterit indicare?
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
Labor stultorum affliget eos, qui nesciunt in urbem pergere.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
Væ tibi, terra, cujus rex puer est, et cujus principes mane comedunt.
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
Beata terra cujus rex nobilis est, et cujus principes vescuntur in tempore suo, ad reficiendum, et non ad luxuriam.
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
In pigritiis humiliabitur contignatio, et in infirmitate manuum perstillabit domus.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
In risum faciunt panem et vinum ut epulentur viventes; et pecuniæ obediunt omnia.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
In cogitatione tua regi ne detrahas, et in secreto cubiculi tui ne maledixeris diviti: quia et aves cæli portabunt vocem tuam, et qui habet pennas annuntiabit sententiam.
