Второзаконие 29
1 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.
These [are] the words of the covenant, which the Lord commanded Moses to make with the children of Israel in the land of Moab, besides the covenant which he made with them in Choreb.
2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;
And Moses called all the sons of Israel and said to them, Ye have seen all things that the Lord did in the land of Egypt before you to Pharao and his servants, and all his land;
3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;
the great temptations which thine eyes have seen, the signs, and those great wonders.
4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.
Yet the Lord God has not given you a heart to know, and eyes to see, and ears to hear, until this day.
5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,
And he led you forty years in the wilderness; your garments did not grow old, and your sandals were not worn away off your feet.
6 хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
Ye did not eat bread, ye did not drink wine or strong drink, that ye might know that I [am] the Lord your God.
7 И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излезе против нас на бой; а ние ги поразихме,
And ye came as far as this place; and there came forth Seon king of Esebon, and Og king of Basan, to meet us in war.
8 завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.
And we smote them and took their land, and I gave it for an inheritance to Ruben and Gad, and to the half-tribe of Manasse.
9 Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.
And ye shall take heed to do all the words of this covenant, that ye may understand all things that ye shall do.
10 Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,
Ye all stand to-day before the Lord your God, the heads of your tribes, and your elders, and your judges, and your officers, every man of Israel,
11 чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти,
your wives, and your children, and the stranger who is in the midst of your camp, from your hewer of wood even to your drawer of water,
12 за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,
that thou shouldest enter into the covenant of the Lord thy God and into his oaths, as many as the Lord thy God appoints thee this day;
13 за да те утвърди днес на Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.
that he may appoint thee to himself for a people, and he shall be thy God, as he said to thee, and as he sware to thy fathers, Abraam, and Isaac, and Jacob.
14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,
And I do not appoint to you alone this covenant and this oath;
15 но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;
but to those also who are here with you to-day before the Lord your God, and to those who are not here with you to-day.
16 (защото вие знаехте как живяхме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;
For ye know how we dwelt in the land of Egypt, how we came through the midst of the nations through whom ye came.
17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
And ye beheld their abominations, and their idols, wood and stone, silver and gold, which are among them.
18 тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
Lest there be among you man, or woman, or family, or tribe, whose heart has turned aside from the Lord your God, having gone to serve the gods of these nations; lest there be in you a root springing up with gall and bitterness.
19 та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.
And it shall be if one shall hear the words of this curse, and shall flatter himself in his heart, saying, Let good happen to me, for I will walk in the error of my heart, lest the sinner destroy the guiltless with [him]:
20 Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревността Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.
God shall by no means be willing to pardon him, but then the wrath of the Lord and his jealousy shall flame out against that man; and all the curses of this covenant shall attach themselves to him, which are written in this book, and the Lord shall blot out his name from under heaven.
21 Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.
And the Lord shall separate that man for evil of all the children of Israel, according to all the curses of the covenant that are written in the book of this law.
22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите нанесени на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:
And another generation shall say—even your sons who shall rise up after you, and the stranger who shall come from a land afar off, and shall see the plagues of that land and their diseases, which the Lord has sent upon it,
23 Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адам и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
brimstone and burning salt, (the whole land shall not be sown, neither shall any green thing spring, nor rise upon it, as Sodom and Gomorrha were overthrown, Adama and Seboim, which the Lord overthrew in his wrath and anger: )—
24 Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?
and all the nations shall say, Why has the Lord done thus to this land? what [is] this great fierceness of anger?
25 Тогава ще им думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
And [men] shall say, Because they forsook the covenant of the Lord God of their fathers, the things which he appointed to their fathers, when he brought them out of the land of Egypt:
26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал,
and they went and served other gods, which they knew not, neither did he assign [them] to them.
27 за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.
And the Lord was exceedingly angry with that land to bring upon it according to all the curses which are written in the book of this law.
28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.
And the Lord removed them from their land in anger, and wrath, and very great indignation, and cast them out into another land as at present.
29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.
The secret things [belong] to the Lord our God, but the things that are revealed [belong] to us and to our children for ever, to do all the words of this law.
