Деяния 20

1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

Кала ваздимо пэрэачиля, Павло акхарда сиклярнэн, подрицарда лэн, тунчи розачиляпэ лэнца тай джиля дэ Македония.

2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

Кала Павло проджялас авэр пхуя, вов бутэ лавэнца подрицарэлас патякунэн. Тунчи вов авиля дэ Греция

3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,

тай просля котэ трин чёна. Кала вов стидэняпэ тэ ладэ пав пане дэ Сирия, иудея камле тэ умарэ лэ. Нэ вов уджянгля пала када тай прылиля дэ гындо тэ рисявэ пав Македония.

4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

Лэґа сле Сопатро, Пиррохкоро чяво, Вериятар, фессалоникийцуря Аристархо тай Секундо, Гаий Дервиятар тай Тимофеи, Тихико тай Трофимо Цыкня Азиятар.

5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

Вонэ джиле англал и дожутярэнас амэн дэ Троада.

6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.

Кала проджиля сырботори, саво акхарэлпэ Биквасно мандро, амэ сле дэ Филиппы. Тунчи лагле котарь пав пане. Проджиля панч дивэ тай амэ дыкхлепэ лэнца дэ Троада. Котэ амэ просле эфта дивэ.

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

Дэ перво куркэхкоро диво амэ стидэнепэ їтханэ, соб тэ пхагэ мандро. Павло дэдумэлас лэнца. И кади сар вов камля пэ авэр диво тэ джя дэ дром, лэхкири дума зацырдэняпэ ды епашрят.

8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.

Дэ упралуни цэра, тев амэ стидэнепэ, пхабонас бут лампы.

9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

Пэ фэлястра бэшля тэрно мануш пав лавэ Евтихо. Нэ сар Павло бут вряма дэдумэлас, Евтихо засута тай тэлэдэня пэ пхув барэ вучимастар. Кала лэ подлиле, вов сля муло.

10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

Павло змукляпэ тэлэ, пэля упрал пэ тэрнэ манушэ и облиля лэ. — На пэрэджювэн! — пхэнда Павло. — Вов джювдо!

11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

Тунчи подваздэняпэ упрал, пхагля мандро и ачиля тэ ха. Вов дэдумэлас ды дэнзор, ай тунчи джиля дэ дром.

12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.

Тэрнэ ж манушэ отлиджялдэ цэрэ джювдэґа, и всавэрэ фартэ лошавэнас кадэлэсти.

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

Амэ бэшле пэ корабли тай лагле дэ Ассо, камле котарь тэ залэ Павло. Вов еджино кади прыпхэнда, колэсти со камля тэ джя пэза.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

Дэ Ассо вов дыкхляпэ амэнца, амэ лиле лэ пэ корабли тай джиле дэ Митилина.

15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

Кала амэ отджиле котарь, тунчи пэ авэр диво авиле дэ Хиосо. Проджиля инте екх диво тай авиле дэ Самосо, инте екхэ дивэсти — дэ Милето.

16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.

Павло прылиля дэ гындо тэ обджя Эфесо, соб тэ на пролиджя бут вряма дэ Цыкни Азия, колэсти со камля сигэдэр тэ авэ дэ Ерусалимо пэ Пандэшахкоро диво.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

Милетостар Павло бичалда дэ Эфесо. Вов мангля пхурэдэрэн кхандирятар тэ авэн лэстэ.

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас

Кала вонэ авиле, вов пхэнда лэнди: — Тумэ джянэн, сар мэ джювдом катэ тумэндэ всавири вряма англунэ дивэстар, кала авилём дэ Азия.

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

Мэ на слём пхутярдо и ясвэнца теравас бути Раести и на дыкхавас ни пэ всавири грыжа, сави родэнас важ ман иудея.

20 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,

Мэ на умукавас нисо кодэлэстар, со б тэ авэл мишто важ тумэн, пхэнавас Лав тай сикляравас тумэн пэ гаса англа всавэрэн и пав цэрэн.

21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

Мэ допхэнавас иудеенди тай греконэнди, со лэнди трэбуни тэ прыджянэ пэхкоро бэзимо англа Дэвлэ и тэ патя дэ амарэ Рае Исусо.

22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

Екхатар лиджял ман Фано, тэ джяв дэ Ерусалимо, нэ на джянав, со котэ манца авэла.

23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.

Джянав кацик, со дэ кожно форо Свэнто Фано допхэнэл манди, со дожутярэн котэ баруно тай бари грыжа.

24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

Нэ мэ на тховав цимин пэхкэрэ джювимасти, кацик манди тэ проджя муро дром тай тэ стерэ бути, сави дэня Рай Исусо, тэ розпхэнэ Бахтало Лав пала мищимо Дэвлэхкоро.

25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

И екхатар мэ джянав, со всавэрэ тумэ, каґа мэ дыкхаваспэ тай розпхэнавас пала Тхагаримо, никала будэр ман на удыкхэна.

26 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Колэсти пхэнав тумэнди авдивэ: кала кось тумэндар мэ на авава вуджило дэ кодэлэ,

27 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.

колэсти со мэ на гаравдом ни екх лав пала всавири Дэвлэхкири воля.

28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.

Дыкхэн пала пэстэ и пала всавири кхандири, дэ савя Свэнто Фано тховда тумэн тэ чяравэн отара Дэвлэхкири, сави Вов тинда Пэсти Пэхкэрэ ратэґа тай тэ дыкхэн пала ла.

29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

Мэ джянав, со кала уджява, тумэндэ авэна мижэ рува, савэнди на дор отара.

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

И машкар тумэн авэна мануша, савэ чячимо пэрэболдэна дэ хохавимо, соб тэ улиджя сиклярнэн пала пэ.

31 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Колэсти на совэн! Рапирэн, со мэ трин бэрша ясвэнца, диво тай рят на пэрэачявас тэ дэ годи кожнонэсти тумэндар.

32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

Екхатар мэ отдав тумэн Дэвлэсти тай Лэхкэрэ мищимахкэрэ Лавэсти. И Дэвэл барярэла тумаро патявимо сиклярэла тумэн и дэла тумэнди котор машкар всавэрэн Лэхкэрэн свэнтонэн манушэн.

33 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.

Мэ никастар на камлём тэ лэ ни рупь, ни совнак, ни їда.

34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.

Тумэ еджинэ джянэн, со мэ пэхкэрэ вастэнца затеравас пэ котор мандро и пэсти и кодэлэнди, ко манца сля.

35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.

Дэ всавэрэ мэ сикававас, со кади и тумэнди трэбуни тэ терэ бути и тэ дэ зор бизоракэрэ манушэнди тай тэ рапирэ Раехкоро Исусохкоро Лав: «Бахтало мануш, саво прылэл, нэ бахталэдэр кодэва мануш, саво дэл».

36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

Кала Павло пхэнда када, вов тэлиля всавэрэнца пэ чянга тай помангляпэ.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.

Всавэрэ ровэнас, облэнас Павло тай чюминдэнас лэ.

38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

Лэнди сля бибахт лэхкэрэ лавэндар, со на дыкхэна лэ будэр. Тунчи вонэ пролиджялдэ Павло пэ корабли.