2 Коринтяни 10
1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас,
Now, I, Paul, make a personal appeal to you by the meekness and gentleness of the Christ — I who, “in your presence, am humble in my bearing towards you, but, when absent, am bold in my language to you” —
2 моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.
I implore you not to drive me to “show my boldness,” when I do come, by the confident tone which I expect to have to adopt towards some of you, who are expecting to find us influenced in our conduct by earthly motives.
3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
For, though we live an earthly life, we do not wage an earthly war.
4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.
The weapons for our warfare are not earthly, but, under God, are powerful enough to pull down strongholds.
5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.
We are engaged in confuting arguments and pulling down every barrier raised against the knowledge of God. We are taking captive every hostile thought, to bring it into submission to the Christ,
6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
and are fully prepared to punish every act of rebellion, when once your submission is complete.
7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.
You look at the outward appearance of things! Let any one, who is confident that he belongs to Christ, reflect, for himself, again upon the fact — that we belong to Christ no less than he does.
8 Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.
Even if I boast extravagantly about our authority — which the Lord gave us for building up your faith and not for overthrowing it — still I have no reason to be ashamed.
9 Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.
I say this, that it may not seem as if I were trying to overawe you by my letters.
10 Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.
For people say “His letters are impressive and vigorous, but his personal appearance is insignificant and his speaking contemptible.”
11 Такъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.
Let such a man be assured of this — that our words in our letters show us to be, when absent, just what our deeds will show us to be, when present.
12 Защото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
We have not indeed the audacity to class or compare ourselves with some of those who indulge in self-commendation! But, when such persons measure themselves by themselves, and compare themselves with themselves, they show a want of wisdom.
13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.
We, however, will not give way to unlimited boasting, but will confine ourselves to the limits of the sphere to which God limited us, when he permitted us to come as far as Corinth.
14 Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.
For it is not the case, as it would be if we were not in the habit of coming to you, that we are exceeding our bounds! Why, we were the very first to reach you with the Good News of the Christ!
15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,
Our boasting, therefore, is not unlimited, nor does it extend to the labours of others; but our hope is that, as your faith grows, our influence among you may be very greatly increased — though still confined to our sphere —
16 така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.
So that we shall be able to tell the Good News in the districts beyond you, without trespassing on the sphere assigned to others, or boasting of what has been already done.
17 А който се хвали, с Господа да се хвали.
‘Let him who boasts make his boast of the Lord.’
18 Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.
For it is not the man who commends himself that stands the test, but the man who is commended by the Lord.
