3 Царе 1

1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.

And king David [was] old and advanced in days, and they covered him with clothes, and he was not warmed.

2 Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.

And his servants said, Let them seek for the king a young virgin, and she shall wait on the king, and cherish him, and lie with him, and my lord the king shall be warmed.

3 И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.

So they sought for a fair damsel out of all the coasts of Israel; and they found Abisag the Somanite, and they brought her to the king.

4 Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

And the damsel was extremely beautiful, and she cherished the king, and ministered to him, but the king knew her not.

5 Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

And Adonias the son of Aggith exalted himself, saying, I will be king; and he prepared for himself chariots and horses, and fifty men to run before him.

6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се на Давида подир Авесалома.

And his father never at any time checked him, saying, Why hast thou done [thus]? and he was also very handsome in appearance, and his mother bore him after Abessalom.

7 Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.

And he conferred with Joab the son of Saruia, and with Abiathar the priest, and they followed after Adonias.

8 Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

But Sadoc the priest, and Banaeas the son of Jodae, and Nathan the prophet, and Semei, and Resi, and the mighty men of David, did not follow Adonias.

9 И Адония закла овци, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.

And Adonias sacrificed sheep and calves and lambs by the stone of Zoelethi, which was near Rogel: and he called all his brethren, and all the adult [men] of Juda, servants of the king.

10 Обаче пророк Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

But Nathan the prophet, and Banaeas, and the mighty [men], and Solomon his brother, he did not call.

11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

And Nathan spoke to Bersabee the mother of Solomon, saying, Hast thou not heard that Adonias the son of Aggith reigns, and our lord David knows it not?

12 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.

And now come, let me, I pray, give thee counsel, and thou shalt rescue thy life, and the life of thy son Solomon.

13 Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?

Haste, and go in to king David, and thou shalt speak to him, saying, Hast not thou, my lord, O king, sworn to thine handmaid, saying, Thy son Solomon shall reign after me, and he shall sit upon my throne? why then does Adonias reign?

14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

And behold, while thou art still speaking there with the king, I also will come in after thee, and will confirm thy words.

15 И така, Витсавее възлезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.

So Bersabee went in to the king into the chamber: and the king was very old, and Abisag the Somanite was ministering to the king.

16 И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

And Bersabee bowed, and did obeisance to the king; and the king said, What is thy request?

17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.

And she said, My lord, thou didst swear by the Lord thy God to thine handmaid, saying, Thy son Solomon shall reign after me, and shall sit upon my throne.

18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.

And now, behold, Adonias reigns, and thou, my lord, O king, knowest [it] not.

19 И той е заклал говеда, угоени телци и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.

And he has sacrificed calves and lambs and sheep in abundance, and has called all the king's sons, and Abiathar the priest and Joab the commander-in-chief of the host; but Solomon thy servant he has not called.

20 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.

And thou, my lord, O king, —the eyes of all Israel [are] upon thee, to tell them who shall sit upon the throne of my lord the king after him.

21 Иначе, когато господарят ми царят заспа с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

And it shall come to pass, when my lord the king shall sleep with his fathers, that I and Solomon my son shall be offenders.

22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.

And behold, while she was yet talking with the king, Nathan the prophet came. And it was reported to the king,

23 И известявайки на царя, рекоха: Ето пророк Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

Behold, Nathan the prophet [is here]: and he came in to the king's presence, and did obeisance to the king with his face to the ground.

24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?

And Nathan said, My lord, O king, didst thou say, Adonias shall reign after me, and he shall sit upon my throne?

25 Защото той слезе днес та закла говеда, угоени телци, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!

For he has gone down to-day, and has sacrificed calves and lambs and sheep in abundance, and has called all the king's sons, and the chiefs of the army, and Abiathar the priest; and, behold, they are eating and drinking before him, and they said, [Long] live king Adonias.

26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.

But he has not invited me thy servant, and Sadoc the priest, and Banaeas the son of Jodae, and Solomon thy servant.

27 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?

Has this matter happened by the authority of my lord the king, and hast thou not made known to thy servant who shall sit upon the throne of my lord the king after him?

28 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

And king David answered and said, Call me Bersabee: and she came in before the king, and stood before him.

29 И царят се закле, казвайки: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

And the king swore, and said, [As] the Lord lives who redeemed my soul out of all affliction,

30 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

as I swore to thee by the Lord God of Israel, saying, Solomon thy son shall reign after me, and he shall sit upon my throne in my stead, so will I do this day.

31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

And Bersabee bowed with her face to the ground, and did obeisance to the king, and said, Let my lord king David live for ever.

32 Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.

And king David said, Call me Sadoc the priest, and Nathan the prophet, and Banaeas the son of Jodae: and they came in before the king.

33 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

And the king said to them, Take the servants of your lord with you, and mount my son Solomon upon my own mule, and bring him down to Gion.

34 и свещеник Садок и порок Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

And there let Sadoc the priest and Nathan the prophet anoint him to be king over Israel, and do ye sound the trumpet, and ye shall say, Let king Solomon live.

35 Тогава качете се тук подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.

And he shall sit upon my throne, and reign in my stead: and I have given charge that he should be for a prince over Israel and Juda.

36 А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!

And Banaeas the son of Jodae answered the king and said, So let it be: may the Lord God of my lord the king confirm [it].

37 Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.

As the Lord was with my lord the king, so let him be with Solomon, and let him exalt his throne beyond the throne of my lord king David.

38 И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

And Sadoc the priest went down, and Nathan the prophet, and Banaeas son of Jodae, and the Cherethite, and the Phelethite, and they mounted Solomon upon the mule of king David, and led him away to Gion.

39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, за срещане та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!

And Sadoc the priest took the horn of oil out of the tabernacle, and anointed Solomon, and blew the trumpet; and all the people said, Let king Solomon live.

40 И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

And all the people went up after him, and they danced in choirs, and rejoiced with great joy, and the earth quaked with their voice.

41 А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбният звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?

And Adonias and all his guests heard, and they had [just] left off eating: and Joab heard the sound of the trumpet, and said, What [means] the voice of the city in tumult?

42 Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш дори известия.

While he was yet speaking, behold, Jonathan the son of Abiathar the priest came in: and Adonias said, Come in, for thou art a mighty man, and [thou comest] to bring glad tidings.

43 А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

And Jonathan answered and said, Verily our lord king David has made Solomon king:

44 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

and the king has sent with him Sadoc the priest, and Nathan the prophet, and Banaeas the son of Jodae, and the Cherethite, and the Phelethite, and they have mounted him on the king's mule;

45 И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.

and Sadoc the priest and Nathan the prophet have anointed him in Gion, and have gone up thence rejoicing, and the city resounded: this [is] the sound which ye have heard.

46 При това, Соломон седна на престола на царството.

And Solomon is seated upon the throne of the kingdom.

47 Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони както беше на леглото си.

And the servants of the king have gone in to bless our lord king David, saying, God make the name of Solomon better than thy name, and make his throne greater than thy throne; and the king worshipped upon his bed.

48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

Moreover thus said the king, Blessed [be] the Lord God of Israel, who has this day appointed one of my seed sitting on my throne, and my eyes see it.

49 Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.

And all the guests of Adonias were dismayed, and every man went his way.

50 А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.

And Adonias feared because of Solomon, and arose, and departed, and laid hold on the horns of the altar.

51 И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

And it was reported to Solomon, saying, Behold, Adonias fears king Solomon, and holds the horns of the altar, saying, Let Solomon swear to me this day, that he will not slay his servant with the sword.

52 И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

And Solomon said, If he should be a valiant man, there shall not a hair of his fall to the ground; but if evil be found in him, he shall die.

53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.

And king Solomon sent, and they brought him away from the altar; and he went in and did obeisance to king Solomon: and Solomon said to him, Go to thy house.