Luka 23
1 Vat lipitin mine fita, ida nin Yesu nbun Bilatus.
Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
2 I tunna nvuruzughe nliru, I woro, “Ti se unit ulele adin nanzu nmyin bite, a wantina anit uni in Kaisar ku ugandu, a din belu ame litine Kristiari, Ugo.”
О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
3 Bilatus tiringhe, a woro, “Fere Ugo na Yahudawa?” Yesu kawa ghe a woro, “Fere nbelle nani.”
А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
4 Bilatus woro na didya na prieste nin lipitin nanit. “Na nse unit ulele nin taanu ba.”
И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
5 Amma ileo ubun nin sho nati, i woro, “Adin rusuzu anit, adin dursuzu anit nan nyan Yahudiya vat, ucizunun Galili uda duru kikane.”
А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
6 Na Bilatus nlanza nani, a tirino sa unite kunan Galiliari.
А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
7 Na ayinno adi nmyin tigon Hirudus ari, a turung Yesu ku udu kitin Hirudus, ama litine wang wadin Urshalima nayiri ane.
И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.
8 Na Hirudus in yene Yesu ku, ayi poo ghe, bara na dandauna nin su nworu a yeneghe. Ana lanza ubeleng me amini din piziru ayeneghe asu imon izikiki.
А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
9 Hirudus tirino Yesu ku uliru gbardang, amma na Yesu nkawa ghe imon ba.
И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.
10 Adidya na priest nin na nan ninyerte fita, nin tinana nayi nvuruzughe nliru.
А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 Hirudus nin nasoja me zognzo ghe, I kuru isu ghe liyong, inin shonghe imon icine, inin kurtuno Yesu ku udu kitin Bilatus.
Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12 Hirudus nin Bilatus waso adondon nati lilone (amma iwa tu iyita anan nivira nati).
В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
13 Bilatus tunna ayicila udya na priest, nin nagoo a ligozi nanite kiti kirum,
Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14 a woro nani, “Ida nayi unit ulele nafo unit ulenge na adin cinu nin nait nanzang, yeneng, meng, nbun minere ntiroghe uliru, na nse ghe nin kulapi kitene nile imon na idi uvuruzughe mun ba.
Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15 Baba, sa ame Hirudus wang, a kurtunghe udak kiti bite, yenen, na asu imong imon ilenge na iduru nworu aku ba.
Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
16 Bara nani mma tighe aneo, nsunghe.”
И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
17 Amma uwa so Bilatus ju gbas a nutun a Yahudawe ku kucin kurum kilari licin kubin idi.
А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
18 Vat mine jartiza kang, I woro, “Caan nin nit ulele, I nutun nari Barabas ku!”
Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19 Barabas unitari wadi ulenge na iwa ceo ghe licin kitene kulapi nsali dortu nliru tigo kipine nin katwa likiri.
(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
20 Bilatus kuru asu nani uliru tutung, nin su nworu a sun Yesu ku.
И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
21 Ijaritiza I woro, “Na ikotinghe kuca, na ikotinghe kuca.”
А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!
22 A woro nani tutung untat, “Iyanghari, kuyapin kulapiari unit ulele nati? Na meng see ghe nin kulapi kongo na batin ushara nkul liti me ba. Bara nani, asa nkpizoghe mma sunghe.”
А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23 Amma ileo ubun njartiza kang, npiru nworu ikotinghe kucha. Tiwui mine ta Bilatus yinna.
Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
24 Bilatus yinna nani nin kuculu mine.
И Пилат реши да изпълни искането им:
25 A nutuno ulenge na inung tirino nworu inutun ule na ina ceo kilari licin kitene in fizu nay nanit a umolsu nanit. Amma ana nani Yesu ku nafo usu nibinai mine.
Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.
26 Na inya ninghe, ikifo umong Simon unit Nkirawani, awa nuzun nan nya ntene, itina ghe kuca ndi kotunue, a dortu Yesu ku.
И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
27 Ligozi nanit gbardang, nin nawani ale na iwa di tiyomme wa din dortu ghe.
И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
28 A gbitirno kiti mine, Yesu woro, “Nishonon Urshalima, na iwa gilu meng ku ba, ama gilan atimine nin nono mine.
А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
29 Amma yenen, ayire din cinu na ima woru, 'Anan koliari awani are, nin naburi ale na ina maru ba, nin na yazin ale na amazina ba.'
защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
30 Ima cizunu ubelu na kup, 'Dio nati bite,' a apara, 'Kiro nari.'
Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
31 Iwa su ile imone a kuce dutu kushiti, Iyaghari ma se ku wa malu kotu?”
Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32 Iwa yiru among anit naba anan likara linanzang idi molu ligowe ninghe.
И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
33 Na iwa dak kiti kanga na idin yicu akankan nati, kitenere iwa kotunghe kucaa ligowe nin nanan likara linanzang, unit urum ncara uline a unan be ncara ngule me.
И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.
34 Yesu woro, “Ucif, wesse nani alapi mine, bara na iyiru imon ile na idin sue ba.” I tunna idinja timo, I koso imon me.
А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
35 Anite yissina in yenju ghe a imung ago mina yita nsughe liyong, idin su, “Ana tucu among. Na atuca litine, andi amere Kristi Kutelle, unan feruwe.”
И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36 Inung anan likum wang sughe liyong, ida kupo me, ina ghe nmyen migbalala,
Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 idin belu, “Andi fere uga na Yahudawe, tucu litife.”
Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.
38 I wa su imong inyerte ibana kitene litine, “ULELERE UGO NA YAHUDAWA.”
А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39 Unit urum nan nya na nan likara linanzanghe na iwa kotunghe kuce, belinghe lifai, a woro, “Na fere Kristeba? Tucu litife umunu arik ku.”
И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40 Ame unan be kawa, a kwada ghe a woro, “Na udin lanzu fiu Kutelle ba, bara na ushara fe di urume nin ghe?
А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41 Kiti bite udi dert, arik din seru nduk katwa bitari. Na unit ulele na su imonmong inanzang ba.”
И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42 A kpinaku, a woro, “Yesu, lizino nin mi asa upira kipin tigo fe.”
И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 Yesu woroghe, “Kidegenere nbelin fi, uma yitu nin mi kipin tigo nighe.”
А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 Kube da susut nin nikoro kutocin, nsirti tursu kutyine vat uduru ikoro kutir
А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45 na nkanang nwii nmala. Kusakala kutyi nlira jarta kyitik kitene utolu kadas.
като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
46 Yesu jarta nin liwui kang ayila, a woro “Ucif, nan nya nacara fere nnakpa ulai ning.” Na a belle nani, aku.
И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
47 Na udya na nan likum akalt likure in yene imon ile isu, azazina Kutelle, a woro, “Kidegenere, ulele unan katwa kacineari nadi.”
И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.
48 Na vat ligozie na iwa dak ida ti iyizi nba nimon ile na isu yene imon ile na ise, ikpilla idin fo igiri.
А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
49 Vat na nan yiru me, nin na wani ale na ina dofin ghe unuzun Galili, yissina pit, idin yenju ni leli imone.
А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50 Umong unit wa diku unan lissan Yusufu, nan nya na nan kpiluzu, unit ugegeme nin katwa kacine
И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51 (na awa yinin nin kpiluzue nin lidu longo na isu ba), unit in Arimathiya, nkan kipin na Yahudawa, ulenge na awa di nca kipin tigoo Kutelle.
който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,
52 Unit une do kitin Bilatus, tirino kidowon Yesu.
той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
53 A toltuno kinin, a jinkpilo nin malti ulau, adi nonko nan nya kissek na ina sarsu nan nya kutala, kikanga na isa nonko umong ku ba.
И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
54 Uwui nshiriari wadi, Assabath wa dak susut npiru.
И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
55 Awane na iwa dak nanghe unuzun Galili, dofino kidung, iyene kissekke iyene imusun nonkue kidowe non.
И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56 I kpilla, ida shirya nnuf kunya min tintu. Lirin Nasabbath ishino nafo ubellin duke.
И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
