Luke 10
1 Now after these things, the Lord also appointed seventy others, and sent them two by two ahead of him into every city and place where he was about to come.
След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
2 Then he said to them, “The harvest is indeed plentiful, but the laborers are few. Pray therefore to the Lord of the harvest, that he may send out laborers into his harvest.
И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
3 Go your ways. Behold, I send you out as lambs among wolves.
Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
4 Carry no purse, nor wallet, nor sandals. Greet no one on the way.
Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5 Into whatever house you enter, first say, ‘Peace be to this house.’
И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
6 If a son of peace is there, your peace will rest on him; but if not, it will return to you.
И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
7 Remain in that same house, eating and drinking the things they give, for the laborer is worthy of his wages. Don’t go from house to house.
И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
8 Into whatever city you enter and they receive you, eat the things that are set before you.
И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
9 Heal the sick who are there and tell them, ‘God’s Kingdom has come near to you.’
и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
10 But into whatever city you enter and they don’t receive you, go out into its streets and say,
А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
11 ‘Even the dust from your city that clings to us, we wipe off against you. Nevertheless know this, that God’s Kingdom has come near to you.’
И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
12 I tell you, it will be more tolerable in that day for Sodom than for that city.
Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
13 “Woe to you, Chorazin! Woe to you, Bethsaida! For if the mighty works had been done in Tyre and Sidon which were done in you, they would have repented long ago, sitting in sackcloth and ashes.
Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
14 But it will be more tolerable for Tyre and Sidon in the judgment than for you.
Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш. (Hadēs g86)
16 Whoever listens to you listens to me, and whoever rejects you rejects me. Whoever rejects me rejects him who sent me.”
Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
17 The seventy returned with joy, saying, “Lord, even the demons are subject to us in your name!”
И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18 He said to them, “I saw Satan having fallen like lightning from heaven.
А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
19 Behold, I give you authority to tread on serpents and scorpions, and over all the power of the enemy. Nothing will in any way hurt you.
Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
20 Nevertheless, don’t rejoice in this, that the spirits are subject to you, but rejoice that your names are written in heaven.”
Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21 In that same hour, Jesus rejoiced in the Holy Spirit, and said, “I thank you, O Father, Lord of heaven and earth, that you have hidden these things from the wise and understanding, and revealed them to little children. Yes, Father, for so it was well-pleasing in your sight.”
В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22 Turning to the disciples, he said, “All things have been delivered to me by my Father. No one knows who the Son is, except the Father, and who the Father is, except the Son, and he to whomever the Son desires to reveal him.”
Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
23 Turning to the disciples, he said privately, “Blessed are the eyes which see the things that you see,
И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24 for I tell you that many prophets and kings desired to see the things which you see, and didn’t see them, and to hear the things which you hear, and didn’t hear them.”
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
25 Behold, a certain lawyer stood up and tested him, saying, “Teacher, what shall I do to inherit eternal life?” (aiōnios g166)
И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
26 He said to him, “What is written in the law? How do you read it?”
А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 He answered, “You shall love the Lord your God with all your heart, with all your soul, with all your strength, and with all your mind; and your neighbor as yourself.”
А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 He said to him, “You have answered correctly. Do this, and you will live.”
Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 But he, desiring to justify himself, asked Jesus, “Who is my neighbor?”
Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 Jesus answered, “A certain man was going down from Jerusalem to Jericho, and he fell among robbers, who both stripped him and beat him, and departed, leaving him half dead.
В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 By chance a certain priest was going down that way. When he saw him, he passed by on the other side.
А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 In the same way a Levite also, when he came to the place and saw him, passed by on the other side.
Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 But a certain Samaritan, as he traveled, came where he was. When he saw him, he was moved with compassion,
Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
34 came to him, and bound up his wounds, pouring on oil and wine. He set him on his own animal, brought him to an inn, and took care of him.
приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
35 On the next day, when he departed, he took out two denarii, gave them to the host, and said to him, ‘Take care of him. Whatever you spend beyond that, I will repay you when I return.’
И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Now which of these three do you think seemed to be a neighbor to him who fell among the robbers?”
Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 He said, “He who showed mercy on him.” Then Jesus said to him, “Go and do likewise.”
Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
38 As they went on their way, he entered into a certain village, and a certain woman named Martha received him into her house.
И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39 She had a sister called Mary, who also sat at Jesus’ feet and heard his word.
Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40 But Martha was distracted with much serving, and she came up to him, and said, “Lord, don’t you care that my sister left me to serve alone? Ask her therefore to help me.”
А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
41 Jesus answered her, “Martha, Martha, you are anxious and troubled about many things,
Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 but one thing is needed. Mary has chosen the good part, which will not be taken away from her.”
но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
