Acts 23
1 Paul, looking steadfastly at the council, said, “Brothers, I have lived before God in all good conscience until today.”
И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 The high priest, Ananias, commanded those who stood by him to strike him on the mouth.
О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
3 Then Paul said to him, “God will strike you, you whitewashed wall! Do you sit to judge me according to the law, and command me to be struck contrary to the law?”
Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!
4 Those who stood by said, “Do you malign God’s high priest?”
А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 Paul said, “I didn’t know, brothers, that he was high priest. For it is written, ‘You shall not speak evil of a ruler of your people.’”
И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."
6 But when Paul perceived that the one part were Sadducees and the other Pharisees, he cried out in the council, “Men and brothers, I am a Pharisee, a son of Pharisees. Concerning the hope and resurrection of the dead I am being judged!”
А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
7 When he had said this, an argument arose between the Pharisees and Sadducees, and the crowd was divided.
И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.
8 For the Sadducees say that there is no resurrection, nor angel, nor spirit; but the Pharisees confess all of these.
Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 A great clamor arose, and some of the scribes of the Pharisees’ part stood up, and contended, saying, “We find no evil in this man. But if a spirit or angel has spoken to him, let’s not fight against God!”
И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?
10 When a great argument arose, the commanding officer, fearing that Paul would be torn in pieces by them, commanded the soldiers to go down and take him by force from among them and bring him into the barracks.
И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
11 The following night, the Lord stood by him and said, “Cheer up, Paul, for as you have testified about me at Jerusalem, so you must testify also at Rome.”
И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
12 When it was day, some of the Jews banded together and bound themselves under a curse, saying that they would neither eat nor drink until they had killed Paul.
И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.
13 There were more than forty people who had made this conspiracy.
Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 They came to the chief priests and the elders, and said, “We have bound ourselves under a great curse to taste nothing until we have killed Paul.
Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
15 Now therefore, you with the council inform the commanding officer that he should bring him down to you tomorrow, as though you were going to judge his case more exactly. We are ready to kill him before he comes near.”
Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
16 But Paul’s sister’s son heard they were lying in wait, and he came and entered into the barracks and told Paul.
Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
17 Paul summoned one of the centurions and said, “Bring this young man to the commanding officer, for he has something to tell him.”
Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 So he took him and brought him to the commanding officer and said, “Paul, the prisoner, summoned me and asked me to bring this young man to you. He has something to tell you.”
И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 The commanding officer took him by the hand, and going aside, asked him privately, “What is it that you have to tell me?”
(А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?
20 He said, “The Jews have agreed to ask you to bring Paul down to the council tomorrow, as though intending to inquire somewhat more accurately concerning him.
А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
21 Therefore don’t yield to them, for more than forty men lie in wait for him, who have bound themselves under a curse to neither eat nor drink until they have killed him. Now they are ready, looking for the promise from you.”
Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.
22 So the commanding officer let the young man go, charging him, “Tell no one that you have revealed these things to me.”
И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.
23 He called to himself two of the centurions, and said, “Prepare two hundred soldiers to go as far as Caesarea, with seventy horsemen and two hundred men armed with spears, at the third hour of the night.”
Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
24 He asked them to provide mounts, that they might set Paul on one, and bring him safely to Felix the governor.
Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 He wrote a letter like this:
Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26 “Claudius Lysias to the most excellent governor Felix: Greetings.
От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
27 “This man was seized by the Jews, and was about to be killed by them when I came with the soldiers and rescued him, having learned that he was a Roman.
Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
28 Desiring to know the cause why they accused him, I brought him down to their council.
И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
29 I found him to be accused about questions of their law, but not to be charged with anything worthy of death or of imprisonment.
и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
30 When I was told that the Jews lay in wait for the man, I sent him to you immediately, charging his accusers also to bring their accusations against him before you. Farewell.”
И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
31 So the soldiers, carrying out their orders, took Paul and brought him by night to Antipatris.
И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
32 But on the next day they left the horsemen to go with him, and returned to the barracks.
И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
33 When they came to Caesarea and delivered the letter to the governor, they also presented Paul to him.
А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
34 When the governor had read it, he asked what province he was from. When he understood that he was from Cilicia, he said,
А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
35 “I will hear you fully when your accusers also arrive.” He commanded that he be kept in Herod’s palace.
Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.
